Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Не познавам особено добре християнството, но винаги ме впечатлява подробната им визия за небето и земята, цялата йерархия от сложни същества и правила, която обсебва умовете на хората със столетия, така добре извадена на показ от изобразителното изкуство. Наскоро гледах The Sandman (Netflix) по комикса на Нийл Геймън, създаден върху изобилие от ангели, демони, измерения и отвъдни взаимоотношения, и още веднъж се възхитих на величието на най-голямото фентъзи, Библията.
Пример е тази картина – "Успение Богородично". Това е изображение на небето и земята, създадено от Франческо Ботичини за погребалния параклис на един флорентински аптекар, който е бил и писател, и политик – Матео Палмиери. Той и съпругата му Николоза де Серали са нарисувани, коленичили в молитва с поглед към небесното царство.
В центъра е Христос, седнал върху златен купол и вдигнал ръка за благословия към Дева Мария. По-надолу са нарисувани ангели, светци и пророци – в три кръга. За тази форма на купола Ботичини може да се е вдъхновил от купола на Брунелески за катердралата Санта Мария фел Фиоре, който съвсем наскоро е бил завършен и е бил най-голямото чудо, виждано някога. Но също така това е много удобна форма, за да се изобрази небесния свод така, както е описван във флорентинските религиозни пиеси, много популярни през XV век. Най-отгоре, около Христос и Дева Мария, са шестокрилите червени серафими, четирикрилите сини херувими, а под тях са херувимските престоли, наречени така, защото носят Божия трон. Средният обръч изобразява групата на Господствата, Добродетелите и Силите, които управляват ангелите от нисък ранг, планетите и човечеството. Третият кръг са ангелските същества, които са свързани със земята – принципалите, архангелите (които се занимават с военни и търговски въпроси) и ангелите (божиите пратеници за човечеството). Сред тях са разпръстнати светци и старозаветни фигури като Адам и Ева, нарисувани като възрастна двойка. Под тях е цар Давид със своята лира, а от лявата страна на долния ред е св. Георги, облечен в златни доспехи и синя мантия. На платото (земята) апостолите са заобиколили празния гроб на Богородица, който според легендата е бил пълен с разцъфнали лилии, след възнесението й на небето.
Ботичини не е забравил и реалния свят, а именно Флоренция.
Река Арно тече отляво към града, виждат се тосканските хълмове с лозя и богаташки вили. Отляво на Палмиери е Физеоле, а собствената му вила е нарисувана посредата на склона. Голямата сграда на склона е бивш манастир, където Козимо де Медичи е предоставил на Палмиери патронажа на параклис. Точно вдясно от окото на Палмиери е шпилът на църквата Сан Пиеро Маджоре, където Палмиери ще бъде погребан и където ще е поставена тази картина. На фона се вижда самият град Флоренция с катедралата и купола на Брунелески.
Картината е невероятна – тя едновременно е въображаема карта на небесното, но и съвсем реална такава, документираща мястото на Палмиери в живота на Флоренция – с нея той си резервира място не само за рая, но и за историята. Вазари, който е съвременник на Ботичини, е сбъркал и е преписал картината на Ботичели, но се знае, че е на Ботичини, който е изобразил ръкописа на поемата на Палмиери „Градът на живота“ 1465.
Тази поема е цяла една друга тема, за която има писани книги. Тя се основава на Божествената комедия на Данте, която описва пътуването на една душа към Рая, но Палмиери обръща това пътуване – душата слиза от небесното царство на земята, където приема човешка форма при раждането си и избира със свободна воля дали да се изкачи на небето или да отиде в ада.
Това е абсолютно еретична идея, защото предполага, че душата може да съществува преди раждането и да достигне сама до Рая без връзка с Бог или Христос.
Когато съмненията зад посланията в тази поема се появяват, лицата на Палмиери и съпругата му са издраскани на картината, а достъпът до нея е забранен за десетилетия.
Днес аптекарят и поет Палмиери се смята за една от ключовите фигури във флорентинския хуманизъм. Той не само пише поеми и трактати за гражданската добродетел, ами заема и 63 държавни длъжности, успоредно с функцията му на аптекар. Дипломат от висока класа, за него един крал казва: "Представете си какви са лекарите във Флоренция, ако аптекарите са такива!". Умира в "дълбока старост" на 69 години и днес лицето му, както и това на съпругата му отново се виждат реставрирани на картината, която казва всичко за световете, които са вълнували този аптекар – и флорентинския и божествения.
Comments