НЕВЪЗМОЖНИЯТ ПАМЕТНИК

Елена Миланова

Instagram: my_italian_days_

Миналата седмица синовете на Даяна загърбиха различнията и откриха заедно паметник на майка си на едно от любимите й места в градините на двореца Кенсингтън. На съвсем семплата церемония присъстваха само кръвните й роднини и малцина почитатели. Останалите затаихме дъх, за да видим дългоочаквания монумент, поръчан на скулптура Иън Ранк-Броули, автор на провокативни статуи с тенденция към голото като тази на Феликс Денис, наречена „Лорд Рочестър, неговата курва и маймуна“.

Залагания какво има в черната кутия се правеха отдавна. Този паметник много се забави и аз смятах, че авторът ще се придържа не към гола Даяна, а към най-лесното – Даяна, поседнала спокойно на пейчица, загледана в "Потъналата градина". Вместо това (или каквото и да е друго, което поне да напомня Candle in the Wind), произведението разкрива една бездушна и неразпознаваема Даяна, въпреки че като цяло Иън Ранк-Броули се е съобразил с влечението на принцесата към колани с широки токи и поли-молив. Но това не е Даяна – не само заради липсата на особена прилика и студено, непонятно изражение. Естетически паметникът е безрадостен и без никаква връзка с уязвимостта, деликатността и сърдечността на Даяна. Но проблемът е по-голям от този, че монументът е просто грозен. Даяна не е, а и не е останала в историята като „майка закрилница“, тя е много по-сложен образ. Нейният „бранд“ не са децата, както е този на Катрин например. А такава роля й се вменява от претенциозната й поза на светица, закриляща три босоноги, угрижени дечица от различни раси (които някои коментари сбъркаха като внуците й...).

Комисията одобрила паметника и скулптура ни насърчават да възприемаме Даяна само като обичаща и грижлива към децата, което е далеч от истината и прави лоша услуга на хората, за които всъщност този монумент е нужен – бъдещите поколения. Този бронзов монумент, в който няма почти нищо от Даяна, ще стои в тази градина, претендиращ за така важното „включване“, но изключил мисията на „кралицата на сърцата“ – отхвърляните, заклеймените, останалите без надежда. Деца сред тях има, разбира се, но нейният фокус е страданието и го казва сама в легендарната си фраза „Където и да видя страдание, това е мястото, където искам да бъда и да правя каквото мога“.

Всъщност идеята „Даяна и децата“ вече е реализирана прекрасно в друг монумент – преди 17 години кралицата открива мемориалния фонтан на Даяна в съседния Хайд Парк. Това е кръгло творение от вода и гранит, в което се редуват гладки плитчини и бурни бързеи, препращащи към сложната личност на Даяна. Казват, че този мемориал трябва да се види в летен ден, когато дечицата се плискат, играят и смеят под слънцето, за да се разбере какво са имали предвид дизайнерите Катрин Густафсън и Нийл Портър.

Може би проблемът е, че още е рано за такъв „физически“ паметник или че формата е ужасно архаична вече. Години наред се чака споменът да избледнее, но в случая на принцеса Даяна явно е още рано. А и мисля,че тези хора (комисия, скулптор) са имали невъзможна задача – как да изобразиш Даяна, такава, каквато е била за всеки един от нас?