Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Японците имат особено отношение към предметите, които ги заобикалят – те ценят тяхната различност, уникалност и дори грозота.
Тази толерантност и любов към различното е въплътена в най-голяма степен в японския култ към неглазираната керамика якисиме.
Всяка домакиня в Япония, особено ако е по-възрастна, обезателно има в дома си специални чашки за чай или саке, като те най-вероятно са купени от известен майстор, по традиция потомствен, и са различни една от друга. Криви, оцветени неравномерно, грозни. Това е, обяснено по японски, естетиката на достойната красота – „ваби“ и „саби“ – което се превежда като „простотата на несъвършенството“ и „полъх на старина“.
Историята на японската керамика е дълга и драматична. Всеки следващ етап от нея унищожава предишния. Керамиката якисиме възниква още през IV-V век. Думата има два корена „яку“ - печка, препичам, и "симеро" - втвърдявам. Якисиме се прави чрез печене до 1000 градуса в специални печки, наречени „ана гама“, като съдовете се пекат по няколко седмици и така керамиката става водонепроницаема. Това променя формата, по съдовете има петна от изгаряне, глазиране от пепел и интересни петна.
Будизмът през VI-ти век довежда от континента технологиите на бронза, лакираната китайска или корейска керамика и порцелан. Десет века керамиката е в застой. През ХVI-ти век самураите и майсторите на чая възраждат култа към якисиме. Идеята сама по себе си е прекрасна -всеки предмет в бита е произведение на изкуството и всяко произведение на изкуството има място в бита.
В пещта влизат еднакви чашки, а излизат различни, отначало просто заради несъвършената технология, но така те си имат свой характер, своя индивидуалност.
Якисиме е много важно в чаената церемония, която коректно би трябвало да се нарича „чаено действие“ или „пътят на чая“. Това води началото си от края на ХVІ век, когато великият майстор Сен Но Рикю се отказва от прекалено пищните китайски предмети, за да не отклоняват вниманието от присъствието в хармонията с тук и сега, и започва да ползва обикновените японски предмети. Вече съществуващите предмети якисиме започват да стават част от чаените действия.
В приготвянето на чай всички са равни – и хората, и чаят, и предметите.
Затова е неправилно да се нарича церемония, защото това предполага някаква йерархия, а това при чаеното действие липсва. Там, където всеки човек е по своему несъвършен, несъвършени са и чашите, и чайниците, и съда за вода, и вазите. На несъвършените присъстващи на чаеното действие равноправни събеседници са несъвършените предмети пред тях. Това е философски въпрос и от там стойността на тези предмети става огромна.
През 18-ти век изчезват тези техники за производство на керамика и чак през 30-те години на миналия век се възраждат традициите на епохата мамаяма на вълната на националното самоопределение – якисиме има за японците много по-голямо значение от например калиграфията и изкуствата.
От тогава има много потомствени майстори и художници, специализиращи якисиме. Например Утида Коити е художник, който е направил глинените съдове да приличат на каменни. Всяка област има различна глина и при печенето има различен ефект – примерно където има желязо, то се стопява и стои като малки семки по глината, или се появяват зеленикави нюанси от пепелта.
Японската кухня от 2013 година е нематериално културно наследство на Юнеско. В Япония е много важна красотата на продуктите. Това поставя изисквания и пред съдовете.
От 12-ти век досега в домовете и заведенията се използват якисиме чинии и чаши от негланциран порцелан. Съдовете трябва да са в унисон с продуктите. Ямада Дзьодзен е потомствен майстор на якисиме и произвежда съдове за хранене. За работата си е удостоен с титлата „живо национално съкровище“.
Има трима такива майстори в Япония. Титлата им ги задължава да работят непрестанно, да имат ученици и да съхраняват традицията. В неглазирания порцелан се използва техниката нерикоми, която е подобна на тази на муранското стъкло, като се правят рисунки с различни типове и цветове глина или различни видове порцелан с повече или по-малко кварц и това прави порцелана прозрачен.
Новите тенденции при художниците усъвършенстват все повече тази технология на несъвършеното.
Произвежда се „органична“ керамика, уподобяваща природни форми като корали, лишеи, цветя. Второто направление е абсолютно лаконично, прости форми, близки до съвършенството, подобни на оригами от негланциран порцелан.
Художниците играят не само с материала, но и със сенките и способностите на неглазирания материал да отразява светлината. Едно обаче остава вечно през вековете – очарованието на несъвършенството и безценното качество да си единствен на света. Аз съм якисиме.
コメント