Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Пред тази картина в Уфици със сигурност няма тълпа от хора и положително е лесно да се подмине, но всъщност натюрмортът на Никола ван Хобракен е напълно достоен експонат за галерията – като се започне със знаменития художник и се завърши с необикновения сюжет.
Никола ван Хобракен е чист италианец, роден в Месина през 1660 година, известен и със симпатичното и много италианско име Николино Месинезе. Дядото на Никола е от Антверпен и е художник и търговец с изкуство. Никола е много успешен художник, ценен в двора на Медичите и това личи в картините му, пълни с изображения на цветя и растения, които Медичите обичат.
Никола ван Хобракен е прочут основно с картините си с гирлянди от различни растения, като често те ограждат библейски сцени или портрети. Той рисува всяко цвете и растение много детайлно, буквално като живо и на картините му може да се познае вида и сорта на всяко нарисувано цвете или плод. Самият жанр на картините с гирлянди е създаден в Антверпен и представлява гирлянда от цветя или плодове около портрет или друг мотив. Често картината има trompe-l'œil ефект – тоест все едно излиза извън рамката, това се постига чрез нарисуваните барелефи, както е в случая с натюрморта на Хобракен и така зрителят има усещането, че картината и гирлянда на нея са истински.
Натюрмортът в галерия Уфици е смятан дълго време за автопортрет на художника, но в крайна сметка се установява, че това е портрет на френския художник Франсоа Ривиере, който работи в Ливорно, където Никола ван Хобракен живее. Картината има много силен trompe-l'œil ефект – нарисуваното релефно лице на фонтана сякаш наднича отгоре към зрителя. Гъбите и гроздето, които украсяват картината във вид на гирлянда, са досущ като истински.
Предполага се, че картината е от популярния през ХVІІ век жанр, противопоставящ скулптурата и живописта – живописците често демонстрират, че не е проблем върху платното да се постигне триизмерен ефект, докато скулптурата не може да замести живописта.
Демонстрирайки своето умение да рисува, художникът разбира се го прави и от суета и същевременно признава това, рисувайки на картината гъби и грозде – ефимерността и на двете, обречени да увехнат и живеещи съвсем кратко, е символ на преходността и на човешкия живот. Гъбите на картината директно говорят за разпад и гниене – те са антитеза на всичко трайно и постоянно. Гроздето обаче има и друг смисъл – то е символ на младост, изобилие и плодородие. Особено когато е зряло и лозниците са зелени, както е в този случай. Лозовите листа на свой ред са символ на прераждането.
Всичко това в комбинация с насмешливото лице на фонтана е странна комбинация, която навежда зрителя на различни мисли. Или пък го кара да не мисли изобщо, а просто да спре за миг, да се възхити на майсторството на твореца и да продължи нататък.
Commentaires