НИКОЛА МИХАЙЛОВ, ХИТЛЕР И МУСОЛИНИ – КАК ПОРТРЕТИТЕ ЗАСЕНЧВАТ ХУДОЖНИКА

Елица Павлович

Instagram: @elitzapavlovitch

До края на тази година в залите на Националната художествена галерия в двореца в София се намира изложбата „Дворецът за изкуството“. В нея има две картини на българския художник Никола Михайлов и едната е наистина забележителна – това е огромен портрет на царските деца. Борис, Кирил, Надежда и Евдокия са нарисувани през 1904 година в София и това е напълно европейски аристократичен портрет – децата са красиви, официално облечени и позират в елегантна обстановка на фона на градина и плюшена завеса с царския герб. Другият портрет на Михайлов на изложбата е този на самия цар Фердинанд от 1914 година. Запомних портретите, но не и името на автора им, който се оказа един от най-известните портретисти на Европа от първата половина на миналия век, напуснал България през 1910 година и рисувал много световни политици, сред които Хитлер и Мусолини.

Никола Михайлов се ражда през 1876 година в Шумен, на 23 годишна възраст заминава да учи рисуване в Мюнхен и съдбата му остава свързана с Германия. След кратък престой в Париж и Лондон, той открива училище по рисуване в Мюнхен и се жени за една от ученичките си. През 1902 година Борис Михайлов става придворен художник на Фердинанд, но съпругата му живее в Берлин и той непрекъснато пътува до там.

Основната дейност на Никола Михайлов като художник е да рисува портрети. Преди Втората световна война той е без преувеличение сред най-известните и добре платени портретисти в света. Известно е, че за портрети са му позирали не само българското царско семейство, но и германския кайзер, президентите на Чили и Бразилия, Мусолини, Хитлер и Гьобелс. Хонорарите му са много високи, а завършен портрет той рисува само за седмица.

През 1916 година Михайлов рисува кайзера Вилхелм ІІ, през 1931 година заминава за Рим, където рисува портрет на Мусолини. През 1933 година на прием в Министерство на пропагандата Никола Михайлов се запознава с Хитлер.

Двамата говорят около четвърт час и на база на впечатленията си Михайлов рисува първия си портрет на Хитлер. След това той рисува и втори портрет на фюрера за една от резиденциите му.

През 20-те и 30-те години на миналия век Никола Михайлов пътува на няколко пъти зад океана, където получава поръчки за портрети в САЩ, Аржентина, Чили, Бразилия и Уругвай. През 1923 година, по време на хиперинфлацията в Германия, той губи всичките си пари, събрани от рисуване. През 1945 година ателието му в Берлин изгаря, във войната убиват сина му. Предадените на съхранение на берлинското кметство картини попадат в ръцете на съветската армия и се говори, че лично маршал Жуков закача две от тях в кабинета си. Михайлов успява да получи обратно много малка част от картините си и те са изнесени от хранилището от близка на семейството.

До смъртта си през 1960 година Никола Михайлов завършва около три хиляди картини, сред тях едни от най-известните портрети на Иван Вазов и Пенчо Славейков. Името му обаче потъва в забрава, очевидно поради политическите портрети около войната. Още по-жалко е, че половината завещани от него и дъщеря му на българската държава картини изчезват безследно.

Сега изложените негови две картини са малка реабилитация на името му, което си остава засенчено от портретите, които е рисувал. И тогава, и сега, причините са политически.