Apr 13, 20202 min read

НИЩО ОБЩО С БАРБИ: ФРЕНСКИТЕ КУКЛИ ВИСША МОДА

Елена Миланова

През май 1945 година, след края на Втората световна война, Европа е опустошена, икономиката и инфраструктурата са сринати, а милиони европейци са разселени, без храна и в непрогледен за бъдещето мрак. Две години по-късно ситуацията не е кой знае колко променена, а САЩ подготвят плана Маршал, който цели възстановяването на европейската индустрия и насърчаването на търговията между континентите. Много хора, дори в Америка, смятат, че този план е неискрен, че е политическа пропагада, без мисъл за реалните интереси на населението в Европа. Сред тези хора е Дрю Пиърсън, журналист, на когото му хрумва идеята, че американците могат да дарят провизии за Европа лично. Той отправя призива си по радиото и е чут от милиони американци.

Даренията от стоки за първа необходимост се изпращат с т.нар „Влак на приятелството“, а операцията на Пиърсън се оказва огромен успех – толкова, че в Европа се заражда идея за някаква реципрочност, ето защо във Франция избират да върнат жеста с влака „Мерси“. И понеже французите нямат какво точно за ежедневни нужди да изпратят, те изпращат това, което имат – ценни предмети на изкуството, историческа документация и дори наследствени сватбени рокли. 52 хиляди пакета с подаръци тръгват от Франция с кораба „Магелан“ от пристанище Льо Авър. Корабът акустира в Ню Йорк на 2 февруари 1949 година, където е посрещнат от 200 хиляди души и парад с участието на самия вагон на благодарността по Бродуей. Пакетите пътуват в следващите 11 дни с Влака на благодарността през Калифорния, Невада, Колорадо, Южна Дакота, Уайоминг и Небраска.

Между най-ценните предмети са 49 кукли, облечени от най-важните френски моделиери, представящи модата на френската рокля между 1706 и 1906 година. Всеки дизайнер е вдъхновен от изкуствата, литературата и майсторските традиции, за да създаде куклата си. Както и в случая на Teathre de la Mode (подобен проект с изложба на облечени от френски модни къщи кукли, с който целят да възстановят славата на френската мода) и благодарствените кукли са високи около 60 см. с глави и шии от гипс, с прически от истинска коса и тяло от желязна тел. Моделът на самата кукла е на художника Ребул. Първоначално идеята е тези кукли също да гастролират, но скоро се оказва, че са твърде крехки, за да пътуват и са закупени от музея Метрополитън, а днес са част от колекцията на Института по костюмите.

Както обобщават от музея: „Модните кукли на Gratitude Train представляват уникален момент в историята на модата, тъй като са не само творчески интерпретации на историческа мода от най-големите дизайнери на епохата, но и се вливат с несравнимото умение, грижа и внимание към детайлите, които биха били приложени в техните колеги в пълен размер.“

Ето няколко примера: