Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Да се изобрази студ от вълнена прежда е някаква магическа задача и ако в Норвегия има някой, който може да го направи, това е Сюньове Анкер Аурдал – една изумителна художничка с текстил от ХХ век.
Лятната изложба на музея за съвременно изкуство в Осло „Аструп Фърнли“ представя творчеството на художничката, като включва произведения от цялата й кариера, обхващаща на практика почти един век. Сюньове Анкер е родена през 1908 година и умира през 2000, като работи почти до самия край. Образованието си получава най-напред в Лилехамер, а после учи две години в индустриалното училище за жени в Осло. Текстилът е нейната първа и голяма любов – тя никога не се занимава с други художествени форми и още през 1941 година прави първата си изложба. Стилът и техниката й еволюират през годините, но неизменни остават любовта й към родната Норвегия, сюжетите от северните земи и цветовете, които не могат да се сбъркат.
Още от рано Сюньове Анкер е оценена като творец, получава поръчки за украса на публични пространства, изработва пано за подарък на Исландия по повод 1100 години от основаването на държавата, представя Норвегия на биеналето във Венеция през 1982 година и е наградена с няколко отличия от краля и правителството. Всичко това – за запазване и развиване на тъкачната техника и традиции, които тя обогатява с нови цветове, материали и форми.
Онова, което е в основата на творчеството на Сюньове Анкер Аурдал на български се нарича черга.
Абсолютно същата техника, която и у нас е използвана от векове – тъкане на стан с вълнена прежда, боядисана в натурални цветове. От тази традиция норвежката художничка има амбицията и възможността да направи изкуство и то е удивително.
Сюньове е отлично запозната с техниката на тъкане още от дете. Към нея тя добавя експерименти с химически бои за по-ярки цветове – за първи път в Норвегия, релефни материи и абстрактни мотиви, чрез които изобразява настроения и емоции дори по-добре, отколкото с боя. Поезията е нейно вдъхновение, но и произведенията й предизвикват много емоционални реакции и музеят „Аструп Фърнли“ кани осем знаменити норвежки поети да напишат по едно произведение, вдъхновено от творба на Анкер Аурдал, като всички те ще бъдат издадени в антология, съпътстваща изложбата.
Първите големи произведения на Сюньове са от периода преди войната, но след това няма достатъчно вълна за работа, защото всичко е с купони. Тогава майка й дава идея – майките са винаги насреща да помогнат. Гудрун Анкер разказва на дъщеря си, че от древни времена жените не изхвърлят старите парчета плат, а правят от тях колажи, които зашиват върху съединени парчета плат. Тези творби на Сюньове Аурдал от периода на войната са невероятно детайлни, красиви и наистина извън времето – подобни на тях има в норвежкия национален музей и те са още от древен Египет.
Всяко произведение на Сюньове Анкер Аурдал е различно и все пак заедно те разказват история – историята на художничка с много особено изразно средство, която успява да направи от тъкането и вълнената прежда чудеса – в творбите й са вплетени различни материали, някои тя използва за първи път, най-често това са вериги от малки топчета, като тези от запушалките за мивки, които вплетени в чергите й напомнят за стичащи се дъждовни капки или скреж по прозорците в родната й северна Норвегия. В някои от големите килими на Сюньове има сцени с хора и те са и забавни, и трогателни – например цяла поредица фигури с жилетки, музиканти или просто мяркащи се лица в мрака на дългите полярни нощи. Най-красиви безспорно са пейзажите й, творбите без сюжет, за които тя казва, че предпочита да прави в сиво – най-изразителния цвят. И наистина, това е цветът на севера, многото нюанси на бяло, синьото, някои от чергите на Сюньове Аурдал сякаш имат собствена температура. Отделен мотив е северното слънце – огромно, червено, винаги със своето отражение – също като на картините на Мунк. На север много често слънцето се отразява във вода – морето или езеро, дори в снега и това по-малко, земно и хоризонтално слънце е част от пейзажа.
За своите творби художничката казва, че иска публиката да почувства нещо съчинено от всеки човек, което е различно от онова, което тя е имала предвид. Вероятно точно така става – всеки посетител на изложбата си измисля своя северна приказка, но та обезателно е направена от съставките на Сюньове Аурдал – вълнена прежда, скреж и обич.