Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Венецуела – страна на страстни хора, петрол и кокаин. Държава на другия край на света, от която ни делят хиляди километри. Неспокойна земя, в която народните милиции убиват хора по улиците, всичко се купува на черно и то в твърда валута, а животът на хората, които не са от управляващата върхушка, не струва нищо. И всичко това се случва съвсем скоро, а не в някое мрачно и далечно минало.
Би следвало да четем такива книги като екзотика. Но още по-добре е да ги четем като предупреждение. Във Венецуела на власт идват от патриотични по-патриотични сили. И всички те усилено мислят за доброто на хората. Ако в аптеката няма лекарства – виновен е аптекарят, ако в хлебарницата няма хляб – виновен е човекът преди теб, който е купил последния самун. Така бързо, неусетно и немислимо убедително всеки е срещу всеки, а главната героиня открива, че „народната“ власт е дала апартамента й на верни другари и тя няма абсолютно нито един полезен ход, за да се върне у дома си.
Това е книга за безумно време, написана от разумен човек. Именно това я прави толкова страшна. Една нормална жена, току-що загубила майка си, е принудена да оцелее със средствата на околния свят и да загърби човешкото, за да остане жива. Стъпката е много малка, излишно е да се ласкаем, че сме различни с нещо. Авторката Карина Сайнс Борго вече не живее в Каракас и не е ясно колко голяма част от описаното е автобиографично. Не е и кой знае колко голям спойлер да се разкрие, че главната героиня оцелява – онова, което е тъжно е цената, която плаща. И тази цена е всичко, което е за нея нормалното – дома, книгите, семейния сервиз, спомените с лелите в провинцията, историите на рода.
В класирането по индекса на щастието за 2021 година Венецуела е малко преди България. Точно така – там хората са с малко по-щастливи от нас тук. И не защото живеят кой знае колко по-различно от описаното в книгата – просто вече са свикнали. Хората свикват с всичко, добре е да не го забравяме, защото когато животът ни го припомни, обикновено вече е твърде късно.
Comments