Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Надеждата ни е, че има нещо, което свързва миналото с бъдещето и помага на човеците и човешкото да оцелеят. Много често за това свързващо звено се разказва през вярата, през доброто или майката природа, но за Антъни Доер общото между вековете са книгите. Аз лично много искам да се съглася точно с тази идея.
Първата книга на Антъни Доер, издадена в България, е „Светлината, която не виждаме“ – наградена с Пулицър и куп други награди, прекрасна и много емоционална книга, която ми е любима и до днес. Може би заради това имах много завишени очаквания към следващия му роман „Облакът Кукуландия“. Между двете книги има доста общи неща – сюжетът е увлекателен и свързва напълно неочаквано разни хора и събития, прескачайки във времето, има вълнуващи моменти и странни герои, но втората книга на Доер не е добра колкото първата и до голяма степен я спасява именно това, че главната идея в нея е, че светът е една голяма библиотека.
За българските читатели „Облакът Кукуландия“ е специална книга, защото един от шестимата главни герои е българин. Това е малко условно, защото той всъщност живее в османската империя през ХV век, но е роден в днешните Родопи и някои от имената и топонимите в неговата история са български. Романът на Доер преплита историята на Омеир от Родопите и неговата гръцка съпруга Ана, на живеещите в наши дни Зено и Сиймор, както и историята на едно малко момиче, живеещо на космически кораб, отвеждащ някога и нанякъде последните оцелели от земята, унищожена от хората. Онова, което свързва всички тези герои е една книга, разказваща за приключенията на пастира Етон. Измислената история на Етон, който стига до приказни земи, за да разбере че от дома по-хубаво няма, е като златна нишка в цялата книга, осветяваща с фантазия и надежда живота на героите.
С типична за американските автори прецизност Антъни Доер описва всички герои и места с интересни малки детайли, успява да поддържа много добро темпо на историята и е сместил всякакви необходими малцинства – сред героите има инвалид, чернокож и гей. Всички те са описани с нежност и внимание, така че историята е пленителна и се чете с голямо удоволствие. Може би точно тази книга няма да е от онези, които ще спасят света, но със сигурност може приятно да запълни вечерното време за четене преди сън.