Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Прадядото на художничката Олга Брадистилова е герой от „Кървава песен“ на Пенчо Славейков – учителят Стою Брадистил, човекът, който в пламенна парламентарна реч призовава делегатите да се обърнат и към европейските сили, за да помогнат на България пред Първото Велико Народно събрание в Оборище – 1876 г. Нейният дядо, кметът на Панагюрище Петко Брадистилов, е човекът, който финансира първия превод на Виктор Юго на български и убеждава общинарите да отпуснат стипендия за европейско образование на талантливиия ученик Марин Дринов. Бащата на Олга Брадистилова, Стою, заедно с дядо си, баща си и брат си участва в Априлското въстание, а после са опълченци на Шипка. Той развява знамето на победата след Съединението над Панагюрище, а после печели стипендия за военно образование в генералщабната академия в Торино, Италия, където се дипломира с пълно отличие и се превръща в един от най-легендарните български генерали с дълъг списък медали.
Тези хора сигурно до ден днешен не са в учебниците по история, защото техните славни дела и стремежи не се вписват в мита за освободителите. Те са познати на малцина, както е слабо позната и Олга Брадистилова, чиито картини са по-популярни и оценявани в Рим, отколкото в София. Именно в Италия тя получава своите отличия и академични степени. Случаят на ходатайство за Олга Брадистилова от Съюза на италианските инвалиди до италианските власти е влязъл в историята на междудържавните ни отношения. Тогава тя следва в Кралската академия за изящни изкуства в Рим със стипендия, дадена по случай сватбата на царица Йоана с цар Борис на един българин, но от съюза молят правителството да й удължи стипендията с една година.
Олга е родена през 1908 година в Стара Загора и завършва Художествената академия в София. Благодарение на царската сватба отива в Рим и учи при представители на новосъздадената „римска школа“, която оставя и трайно влияние в творчеството й. Връща се в България през 1936 година, а после отново е в Рим за две години. След Втората световна война работи като художник на свободна практика и рисува поръчкови портрети. Може би заради възрожденския си произход, но Брадистилова няма типичната драматична съдба на заклеймяване, не е преследвана и продължава да рисува и участва в изложби, и да е успешна до смъртта си през 1981 година. Успява дори да съхрани връзките си с Италия като организира две изложби в Рим и Милано през 1964 г. и участва в международна изложба в Рим през 1969 г., за което е отличена със златен медал. Град Панагюрище й оказват почести за обществената й дейност и поръчват поредица исторически портрети.
Творчеството на Олга Брадиславова е разнообразно – има и гледки от малките улички на Рим, и натюрморти. Но най-хубави са портретите, с тях е и най-известна. През 40-те години тя рисува и поредица голи женски тела, които са много нежни. Романтични и елегантни, чувствителни картини. Такива, които могат да красят европейските гостни, а не българските институции, затова голяма част от тях са пръснати из Европа.
Портретите, които рисува са семпло-елегантни, няма никакви излишни детайли, а вниманието на зрителя е съсредоточено изцяло върху състоянието на човека и вътрешната му красота. В тях има топлина, женственост, меки цветове и светлина.
Нищо прекалено конфликтно, нито екстровертно, просто улавяне на мига. Не ме учуди, когато разбрах, че Олга е и поетеса и има стихосбирка. Нито, че цял живот страни от центъра на вниманието и суетата.
Снимка: Елица Павлович
Деликатност, магия, тишина и съзерцание – това ми се струва отличително за нея и дори си мисля, че това може да бил някакъв неин несъзнателен протест. Да се изолираш от средата, да живееш за красивото и умното, да отхвърляш от света си агресия, несправедливост и пошли амбиции, да избягваш да се докосваш до грозното, е може разпространената форма на съпротива у нас и до ден днешен, нали?