Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Преди три години българският посланик в Хелзинки в разговор с Хейки Латванен – бивш посланик в София – чува за първи път името на Олга Шеханова-Шишкова. От него той разбира, че преди Втората световна война тази почти неизвестна днес в родината си българска художничка е имала изложби в Хелзинки, а така също и в Тампере, Пори, Виборг. С помощта на няколко институции и меценати от Финландия и България е замислена изложба на Олга Шеханова-Шишкова, която се провежда в Хелзинки и предстои да се случи у нас. Издаден е луксозен каталог с текстове на Жорета Назърска и Анелия Николаева, предназначен да съпътства изложбата, и от него може да се научи за интересния живот на тази днес забравена художничка и да се видят много от нейните картини.
Олга Шеханова е родена на 16 юли 1895 година в Пловдив. Баща й е завършил физика в Петербург и е сред първите видни български педагози по физика и математика, близък приятел на проф. Иван Шишманов. Майка й Евгения Аненкова е от руски произход и семейните сведения я свързват с авангардния руски художник Юрий Аненков. В семейството си Олга получава артистично възпитание, тя свири на пиано професионално, говори руски, френски и немски език, но също така е много добра в точните науки и първоначално кандидатства във Физико-математическия факултет на университета, но в крайна сметка решава да учи в художествената академия, като следва в класа по живопис на Иван Мърквичка и се дипломира през 1920 година. В портретите й личи влиянието на нейния учител, особено в по-ранните, те са прецизно нарисувани и се отличават видимо от пейзажите й, които са по-абстрактни и с влияние на импресионистите.
Олга Шеханова се омъжва за д-р Георги Енчев Шишков, роден в Търговище, завършил икономика в Швейцария, през 20-те години той е търговец в София и служител в Министерство на външните работи, като през 30-те и 40-те години е секретар в консулствата в Рига, Хелзинки и Кьолн. Семейството живее дълги години в чужбина и това им позволява да изградят широк приятелски кръг сред европейските интелектуалци, Олга рисува много навсякъде и повечето й изложби са извън България, а сред близките им приятели са Елисавета Консулова-Вазова и съпругът й Борис, който също е на дипломатическа работа.
След кратък стаж като учителка по рисуване, Олга Шеханова се отдава на семейния живот, отглежда двамата си сина и следва мъжа си в неговите пътувания. Това не означава, че приема ролята на домакиня. Освен че рисува активно и участва в общи и самостоятелни изложби, тя е от първото поколение български художнички, които се борят за достойно място на жените в обществото и изкуството. Олга Шеханова е член на Дружеството на жените художнички и участва още в първата им изложба през 1928 година, както и на Дружеството на жените с висше образование. Тя е и сред учредителките на секцията на художничките към ДБВО, като е избрана за първата председателка, освен това е съоснователка на Дружеството на южнобългарските художници.
Темите в творчеството й остават повече „женски“, характерни за художничките от нейното поколение – портрети, интериори и пейзажи. Тя рисува много на открито или пленер – на различни места в България – Пазарджик, Самоков, Рила, както и в Европа, където пътува със съпруга си. През 1931 година Олга Шеханова прави изложба в Рига, като в нея освен картини са показани и образци на българското приложно изкуство, а художничката изнася сказка за българското народно изкуство. То е нейна страст и са запазени документ и снимки на художничката, облечена в народна носия, като тя активно работи за популяризирането на българския фолклор и традиции. На тази база тя се сближава със съпругата на финландския президент Катарина Нивала-Калио, която е много увлечена от народното творчество, но също така е и деятелка на движението за равни права на жените.
Във Финландия Олга Шеханова-Шишкова има няколко самостоятелни изложби, които са посетени от членове на политическия и артистичния елит на страната, картините се изкупуват, а критиците са много възторжени. Самата художничка казва в интервютата си, че във Финландия най-много харесва сребърната светлина и водата, като това се вижда отлично на пейзажите й, така различни от тези в родината. Семейство Шишкови напускат Финландия през 1939 година, но запазват близките си приятелства там и през 1970 година се връщат във Финландия на гости за цялото лято. Изобщо за разлика от много други художнички, чиято кариера започва преди комунистическия преврат през 1944 година и след това пътя им към Европа е отрязан, Олга Шеханова в късните си години има възможност да пътува и посещава приятели на семейството в Европа.
През 1941 година съпругът на Олга Шеханова е назначен в Кьолн. Макар и в условия на война, художничката се свързва с Асоциацията на германските художнички и има самостоятелна изложба в Германия ,а през 1944 година и в София.
След 9-ти септември 1944 година семейство Шишкови не са подложени на репресии, вероятно заради приноса на съпруга й в спасяването на българите в окупираната от германците Украйна. Все пак Олга Шишкова е изключена от СБХ, което означава автоматично невъзможност да си купува материали за работа и съответно живот в нужда и мизерия. Тя се опитва да предлага картини за изкупуване от държавните институции, но неуспешно, а когато й дават възможност да рисува отново, се старае да се впише в канона като рисува портрети на Георги Димитров и Сталин, бригадирското движение, прави украса за 9-ти септември и 1-ви май по поръчка на съюза на художниците.
Олга Шеханова-Шишкова има щастието да живее дълго и рисува до преклонна възраст. Последната си изложба открива на 80-годишна възраст, а през 1984 година, след смъртта й, съпругът й дарява на галерията в родния си град Търговище 162 картини, три албума със снимки, отзиви и репродукции, както и роял. Това дарение позволява да се проучи системно творчеството на Олга Шеханова-Шишкова в цялото му богатство. Пейзажите преобладават и в тях личи нейното майсторство, както и любовта й към местата, които рисува – независимо дали са у нас или по света. Макар и с известно закъснение вече има възможност да се реабилитира творчеството на една истинска европейка сред българските художнички, прославила цветовете, слънцето и красотата на родината.
Kommentare