Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Проблемът на остаряването не е в това, че нямаме какво да правим, а че нямаме какво да чувстваме. Това е най-важното, което научих от тази прекрасна книга с награда „Пулицър“ на Елизабет Страут, по която има сериал с безброй награди, в който ролята на Олив се играе от единствената възможна актриса – Франсис Макдормънд.
Олив Китридж е пенсионирана учителка по математика. Тя е здрава, здравомислеща и работоспособна жена, която се опитва да е полезна и да преживее последните си години достатъчно заета, че да не усеща непрекъснато как я поглъща бездната на скуката. Работата в градината и обществено-полезната дейност изобщо не могат да запълнят нуждата й от вълнения, емоции и обич. Сутрин Олив става преди изгрев и отива да се разхожда, като единственото й притеснение е, че това потенциално удължава живота й, а тя не би искала да живее чак толкова дълго. Това е разказано спокойно и като най-нормалното нещо на света. Изобщо най-хубавото на книгата е именно нормалността на историите, които са като малки скъпоценни камъни и проблясват от всеки ъгъл, макар всъщност да могат да се прочетат и по напълно различен начин. Една от любимите ми истории е тази за пианистката Анджела О’Мийра, природно надарена, почти гениална, напълно самоука, алкохолизирана и абсолютно сама. В живота й музиката заема всяка възможна ниша и денят й е изцяло запълнен, Анжела е почти щастлива, макар и по начин напълно непонятен за нас.
Книгата за „Олив Китридж“ се състои от тринадесет такива истории, от които Олив е главна героиня само в една. Затова пък тя се появява във всичките в някаква роля, понякога като демон, друг път като ангел или просто като здравия разум, което й подхожда най-много. Пред очите ни Олив остарява, пенсионира се, остава сама и без видимо да се променя сякаш изпуска между пръстите си всичко от този живот, което му дава образ и смисъл. Мисля, че това е пътят, по който всички вървим. Олив като майка, съпруга, съседка, доброволка, приятелка, баба и просто зряла жена със здрав разум е част от всяка история, на всяка жена по света.
Историята на Олив има хубав край, което е справедливо, ако имаме сетива за хубавото, то обезателно ще ни намери. На гърба на книгата пише, че можем да я препрочитаме по един път годишно до края на живота си. Може би защото в историите от света на Олив се съдържат всички жени, на всички възрасти – от малките момиченца, за които мама винаги е най-красивата до старите баби, които търсят само лошото в света, за да не се чувстват най-нещастни. В град Кросби, щата Мейн, е събран целият свят и там някъде е Олив – най-нормалната и затова вечната жена. Чудно обикновена книга, незабравима.
Comments