Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
В Антверпен има една удивителна къща от ХV век с дъбови панели по стените, резбовани врати, прозорци с малки оловни стъкла и тесни стълбища, натъпкана с изкуство от горе до долу, дори и по стълбите. Това е музеят на Фриц ван дер Берг. И на неговата майка Хенриета, която създава това невероятно място в памет на единственото си дете.
Има много начини да се разкаже за този музей. Най-интересният е през изкуството. Например как става така, че в колекцията на един обикновен гражданин-буржоа се оказва „Безумната Грета“ на Брьогел – един от шедьоврите на художника, дълго време смятан за изгубен? Ето как.
Фриц ван дер Берг обича да купува неподписани произведения и да разследва и установява авторството им. „Безумната Грета“ е рисувана от Питер Брьогел Стария за частен колекционер, след това е част от колекцията на Рудолф ІІ в Прага, от където е взета от шведските войски през ХVІІ век и следите й се губят. Един ден агентът на Фриц на име Макс Фридлендер забелязва в ъгъла на една заложна къща някъде под тавана да виси странна картина. Той пише за нея на Фриц, за жената, която отива на война и получава разрешение да я купи. В края на ХІХ век, когато живее Фриц, на пазара на изкуство все още има много голям избор, освен това готическите картини се смятат за старомодни и творби на фламандските художници могат да се купят на безценица. Цената на „Безумната Грета“ е 488 франка (около 5 000 евро). Фриц веднага се сеща, че в книгата на Карел ван Мандер от 1604 година се споменава за картина на Брьогел, изобразяваща „Безумната Грета“ – това е част от популярна нидерландска поговорка – и когато купува картината тя е призната от изкуствоведите за оригинал на Брьогел, дотогава изгубен. Днес картината е своеобразна Мона Лиза на музея Майер ван дер Берг.
В музея има над 60 експоната, които са вписани в списъка с шедьоври на фламандското правителство.
Фриц очевидно има безупречен вкус, но освен това и усет към красивото във всичките му проявления. Например един от удивителните експонати е огърлица от 44 костилки от вишна от края на ХV век, всяка от които е изрязана във формата на човешка глава. Всяка миниатюрна глава е различна от другите, със своя уникална форма и физиономия – тук присъства папата, свещеник, селянка, мавър – хора от всякакви раси и прослойки.
Музеят на ван дер Берг е преди всичко къща-музей, така че за него може да се разкаже и през семейството. Хенриета ван дер Берг е от богато семейство, нейният баща Ян е член на градския съвет, а за кратко и кмет на Антверпен. На 19-годишна възраст Хенриета се омъжва за немския предприемач Емил Майер. Всъщност името на музея е „Майер ван дер Берг“ – комбинация от тези две имена. Първото им и единствено дете е син на име Фриц, който е послушен син и учи право в Гент, за да продължи семейния бизнес. Фриц е втора година студент когато баща му умира и той се връща да живее при майка си, прекъсвайки следването си. През тази година започва и историята на неговата колекция. Семейство Майер ван дер Берг са богати, а Хенриета казва на сина си, че може да се занимава с онова, което желае най-силно. Неговата страст е старото изкуство и Фриц започва да харчи за произведения на изкуството парите на фамилията. За десет години той събира почти шест хиляди предмета, което прави по около две произведения на ден.
Фриц ван дер Берг умира през пролетта на 1901 година след падане от кон. Той е на 43 години и единствения му близък човек е майка му, за която това е страшен удар. За Хенриета няма съмнение, че задачата й е да увековечи делото на сена си като създаде идеалния музей за неговата колекция. Тя дарява къщата си на Антверпен, като за три години подрежда в нея колекцията на Фриц по най-добрия възможен начин, както той би пожелал. В момента къщата изглежда точно както и през 1904 година – нищо не е променяно, нищо не е разместено.
Музеят Майер ван дер Берг е паметник на вкуса на своя създател, както е с всеки музей, базиран на частна колекция. Освен любовта към старото изкуство и Северния ренесанс, в дома на Фриц се вижда и неговия вкус към вълнуващи сюжети, усет за необичайното и странното – той не обича хармонични, спокойни и уравновесени картини, влече го силно емоционалното. Освен картините, в къщата има скулптура, дантели, тъкани, порцелан, ръкописи, много често избрани не заради известните си автори, а просто защото са странни, различни от общоприетото и умело изработени. Всичко това е съчетано от Хенриета по най-добрия начин като безсмъртен спомен за нейния любим син.
תגובות