Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Исабел Алиенде е стара наша приятелка – на нас, читателките на книгите й, които сме поглъщали нейните истории, изстрадали сме смъртта на детето й, вълнували сме се с трепетите на късната й любов и тя неусетно се е наредила сред близките ни хора.
„На жените с обич“ се казва последната книга на Алиенде - току-що написана, през 2020 година и преведена от Катя Диманова навреме, за да не изпуснем и думичка от разговора с нашата приятелка Исабел.
Тя е на 78 години. На тази възраст е обичайно фокусът на интересите са се стеснява все повече и в този малък кръг да останат важните за възрастните проблеми като семейството, здравето, спокойствието. С Исабел Алиенде не е така. С удивителна за възрастта й енергия тя продължава да се вълнува от проблемите на света и да не изоставя надеждата за промяна, като тя е част от тази промяна.
Удивителната дарба на Алиенде е да разказва и за най-страшните и тъжни неща семпло, убедително и вълнуващо. В книгата си тя е събрала различни истории за жени, които са я впечатлили и вдъхновили – от майка й и жените в семейството, до приятелки, читателки и случайни срещи по време на пътуванията й.
Това е и книга за женското безправие, за трудната съдба на жените в по-голямата част на света, включително и в Чили. За феминизма и многото му лица. Най-симпатичната част е тази, в която самата Исабел разказва за личния си път на феминистка – независима и решителна, но също влюбчива и суетна – защото никой не е отменил женствеността у жената. Исабел Алиенде в тази книга е толкова симпатична, близка и честна, че наистина е като приятелка за всяка от нас. А няма начин да не споделим мнението й и тревогата й, тя самата едва ли предполага колко силно точно у нас резонират проблемите на емоционалното, но и физическото насилие над жените, икономическото неравенство и остарелите модели за разпределение на ролите в домакинството и в обществото. Всичко това разказано без патос, но със страст. На Исабел не й остава безкрайно много време, тя има правото да използва силата на своя глас, за да призове за промяна. Вярвам, че всяка жена, прочела тази книга, ще стане част от промяната. Не е малко.