Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Първата книга, която прочетох тази година, е възможно най-вдъхновяващото начало. „Отгласи“ е красиво направена и прекрасно написана биография на моя любим професор по средновековна философия Цочо Бояджиев.
Специфичният жанр на книгата условно може да бъде наречен интервю, но е по-скоро беседа, освен това е биография и преди всичко честен разказ за един изключителен човек, който в нито един момент не се осъзнава или изживява като такъв. Безспорно това е много съществена част от величието му. Разговорът в книгата е проведен от професор Атанас Стаматов, който е едновременно приятел и съмишленик, така че въпросите му не рядко сами са допълнение към разказаното. Прекрасно оформена от Надежда Олег Ляхова с черно белите снимки на професор Бояджиев и слънчево жълто, което се крие зад отгърнатата корица, това е буквален, но много точен образ на човека, за когото разказва тази книга.
Да се преразказва биография е напълно безсмислено – тя затова е написана, да се прочете.
Всяка страница и история в книжката си заслужават. И описват един човек, който е едновременно умен, трудолюбив, почтен и добър.
Тази комбинация е толкова невъзможна, че според мен Цочо Бояджиев е единствен по рода си. И макар че „Отгласи“ е книга за един учен и в нея науката, преводите, поезията, фотографията и дори политиката са водещите житейски теми, много по-определящи от банално битовите и семейните, тази книга не може да се чете без емоции. Хора като професора заслужават не само уважение, но и обич – защото обичта е топло чувство, което вдъхновява. Надявам се професор Цочо Бояджиев да е вдъхновен още много години. И понеже още в предговора на книгата пише, че целта й е да провокира разговори и размисли, така че всеки да я продължи за себе си, ето три мои лични истории с Цочо Бояджиев.
Във втори курс на специалност Философия въведоха нов предмет – „Средновековна философия“. Водеше я доцент Цочо Бояджиев. На една от старите дървени банки, подобни на чинове, в малките зали на Ректората пишеше с големи букви „Цочушка“. Струва ми се, че това е единственият преподавател в нашия факултет, а сигурно и изобщо, наричан от студентите си с галено име.
Някъде тогава се оказа, че трябва да учим математика. Оправдано решение от гледна точка на науката философия – не малко от великите философи са математици, но ужасно за нас, които не случайно бяхме кандидатствали и приети с български и история. Събрахме се и написахме писмо до заместник-декана по учебната част, който се случи да е точно доцент Бояджиев. Както разбрах от книгата, той е заемал този пост точно една година, така че сме извадили късмет. В писмото си написахме честно, че математиката винаги е била най-омразния ни предмет в училище и че сме избрали да учим философия с надеждата никога повече да не учим математика. Дали заради нашето нахалство или поради промени в програмата, но математиката отпадна като учебна дисциплина. Заслугата си остана за Цочушка, поне за нашия випуск.
Когато синът ми стана достатъчно голям, за да слуша по-дълги текстове, но все още малък, за да си чете сам, му четях „Нощта през Средновековието“. Това е научен, енциклопедичен по съдържанието си труд, но е написан така, че е интересен за абсолютно всеки – това е невероятната писателска дарба на професор Бояджиев. Детето ми слушаше и още помни определени пасажи и образи. Разбира се няма как да е разбрал или научил кой знае какво, но в тази творба има всичко онова, което родителите искат децата им да научат от книгите – истории, истини, въображение, природа, обич.
И дори ако другото изчезне, обичта ще остане, защото книгите със слънце и обич са малко. „Отгласи“ е точно такава книга - вълшебна.