Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Въплъщението на барон Мюнхаузен през ХХ век се казва Ото Вите и ако не друго, то този германец със сигурност има въображение, равно на страстта му към приключения и очарованието му – най-големите оръжия на авантюристите.
Роден е на 16 октомври 1872 година, майка му е укротителка на змии и до последния момент е на арената. Поне такава е легендата. На осем години Ото започва кариерата си в цирка, като първоначално е укротител на лъвове, а по-късно акробат. Една от историите от детството му е, че когато е около 12 годишен, по време на турне в Италия, той се преструва на ясновидец и „влиза в контакт“, а след това заема мястото на покойния син на богата вдовица в Милано. Когато спокойният и скучен живот на богаташко синче му омръзва, той пак поема из Европа. Сред невероятните му приключения са как спи върху въглени или дори как стига до Луната с въздушен балон.
Но най-знаменитата авантюра на Ото Вите се случва през 1913 година, когато той за пет дни става крал на Албания.
През ноември 1912 година Албания обявява независимостта си от Османската империя и започва да търси монарх, достоен за албанския престол. Силното мюсюлманско лоби в Албания кани за крал племенника на султана – принц Халим. Новината е съобщена във вестниците, които отпечатват и портрета на бъдещия крал. По същото време Ото Вите и гълтачът на саби Макс Шлепсиг са на турне в Албания с малкия си цирк, състоящ се само от тях двамата. Ото и Макс бързо забелязват, че новопоканеният крал е копие на Ото, стига последният да отгледа подходящи мустаци и да си боядиса косата. Речено-сторено.
Двамата немски авантюристи заминават за Солун, където се сдобиват с поръчана в театрално ателие във Виена фалшива турска униформа с фалшиви военни отличия, а от един гръцки цирк заемат и ориенталски костюми. Ото научава няколко думи на албански, турски той знае от многобройните си пътешествия. След това техен приятел телеграфист праща от Истанбул телеграма до Албания, в която оповестява, че бъдещият крал пристига с кораба от Солун, придружен от съветника си.
През август 1913 година Ото и Макс пристигат първо в Дурес, а после в Тирана, където на 13 август Ото е коронован за албански крал под името Отон І. Макс е назначен за негов личен везир.
Крал Отон І управлява Албания пет дни, но по забележителен начин, който за дълго му спечелва любовта на албанците. Той моментално поема контрол върху хазната и дава половината пари в нея за десетократно увеличение на заплатите на военните и чиновниците. Обявява амнистия, раздава щедро награди и поощрения, обявява война на Черна гора и събира личен харем от 11 албанки – според ласкателната му бележка „най-красивите жени на света“. На петия ден в Истанбул, а и в целия свят, вече са научили за измамата и новият крал е принуден да бяга. Облечен в женски дрехи и стабилно оборудван с останалото в държавната хазна, той отплува за Италия безпрепятствено – големите увеличения на заплатите си казват думата и никой не го преследва.
В Германия цялата история изглежда толкова забавна, че дори не го дават под съд. Затова пък на запазените снимки от паспорта на Ото Вите се вижда, че в него пише „бивш крал на Албания“. По-късно дъщеря му, „принцеса“ Елфриде Вите пише книга, в която баща й разказва за своето най-голямо приключение.
Ото Вите се заселва в Берлин, но приключенията му не свършват до тук. В определен период той изчезва от полезрението на почитателите си и след завръщането си твърди, че е бил в Африка, където е станал почетен вожд на племе пигмеи, но е избягал заради тайна афера с дъщерята на краля на Етиопия.
Ото Вите умира на преклонната възраст от 86 години в Хамбург и до края на живота си разказва охотно за своите приключения на всеки желаещ. Историята му е в основата на книги, пиеси и мюзикъл, както и на голяма статия в списание „Тайм“. Днес се смята, че историята за царуването му в Албания вероятно е пълна измислица, както и останалите му приключения, но никой не ги е отрекъл официално.
На гроба на Ото Вите в Хамбург пише „Бивш крал на Албания“ и по волята на съдбата или случайността, той умира точно в деня на коронацията си, но 45 години по-късно.
Comments