Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Снимка: Ciela Books
Фредрик Бакман е споменат в благодарностите към книгата, която очевидно излиза с неговата помощ и благословия. Но дори и да не беше споменат, името му неизбежно се появи в главата ми още след първите страници, защото тази книга има всички типични „бакманови“ съставки – хубав език, човешка история, обич и прошка, ветровити дни и герои, с които съпреживяваме тъгата им и гледаме напред с надежда. Нищо чудно, че романът „Оцелелите“ на Алекс Шулман е бестселър в родината си и вече е преведен на 30 езика.
„Оцелели“ е дума, в която се чува страшно минало и драми, може би защото толкова често се употребява за оцелели от войни или бедствия. Алекс Шулман разказва за друго оцеляване – за оцелелите от детството. Защото детството може да бъде мрачна територия или поне така е за Нилс, Бенямин и Пиер. На пръв поглед те са три обикновени момчета в лятната къща на родителите си в хладното шведско лято. Нилс е най-голям и най-умен, усвоил до съвършенство умението да се абстрахира от конфликтите в семейството и да се затваря в своя свят. Пиер е най-малкият и най-емоционалният, на когото са спестени част от драмите поради неразбиране. Бенямин е като антена, която улавя и най-малките трептения във въздуха, зараждащото се напрежение, неизказаните думи, скандалите през стената, обвиненията, непредсказуемите настроения на майка му и гнева на баща му. Целта е да оцелеят, да пораснат и да се махнат. Лятната им къща – отдалечена от цивилизацията е като епицентър на събития, които никой от тях не може да забрави. Езерото е студено, с мрачни дълбини, хладно е и духа вятър, в книгата няма описан нито един истински хубав слънчев ден и това не е случайно – в спомените на братята лятото е студено.
Действието в книгата се развива в течение на едно денонощие, в което възрастните трима братя се връщат във вилата, за да разпръснат там праха на майка си. Историята е разказана отзад напред и така като парченца от пъзел се сглобява постепенно до абсолютно неочакваната развръзка. Отчуждението е повече от обичта и много неща остават недоизказани, но това е така в повечето семейства. Много хубава книга, с която отново си припомних защо толкова обичам скандинавската литература.