Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Съдбата ни е предопределена – и днес много хора го вярват, но за Шарл-Анри Сансон, пето поколение парижки палач, това се оказало фатално вярно. Шарл-Анри Сансон се родил като първи син на парижкия палач и по силата на обичая, закона и волята на семейството, поел занаята на баща си. Без да желае това – нима може да има по-ужасна съдба?
Шарл-Анри се родил през 1739 година в семейство Сансон – династия от палачи. Публичните екзекуции правели палачите едни от най-известните хора в града. Съответно никой не искал дори да се докосва до тях, смятало се, че това носи нещастие. За палачите било невъзможно да си намерят съпруга, макар че печелели не малко, така че се женели за дъщери на палачи от други градове.
Като дете на представител на дребната буржоазия, Шарл-Анри имал съвсем нормално детство. Той бил сред отличниците в училището към един от манастирите в Руан, докато не се разбрало какво работи баща му и под натиска на родителите на другите деца не го изгонили преждевременно. Родителите му плащали на частни учители и той завършил училище вкъщи, а след това постъпил в Медицинския факултет на Лайденския университет. Мечтата му била да стане лекар, а не палач.
През 1757 година бащата на Шарл-Анри се разболял и не можел да работи повече и на най-големия син се прехвърлило задължението да стане парижки палач. Съпротивата му била безсмислена и всъщност не довела до нищо, след кратък стаж при вуйчо си в Руан – майката на Шарл-Анри била дъщеря на палача на Руан – младият Сансон поел позицията на главен парижки палач.
Съдбата се разпоредила не само Шарл-Анри да стане палач, но и да живее във време, в което непрекъснато имал работа. Въпреки това той останал в историята като изключително възпитан, щедър и мил човек. Винаги давал милостиня на просяците и е известно, че когато откарвали Шарлот Корде, убийцата на Марат, към ешафода, Сансон й казал да седне в средата на скамейката в каруцата, защото там друса най-малко.
В мемоарите на съвременниците си Сансон е описан като красив, добре сложен мъж, прекрасно образован и винаги елегантно облечен. Костюмите му били толкова красиви, че специално заради него издали указ, забраняващ на хора, които не са благородници да носят синьо. Тогава Сансон започнал да носи зелени сюртуци и скоро те станали популярни дори в двора, като така и се наричали „сюртук а-ла Сансон“.
През 1786 година Сансон си извоювал правото по време на работа да се облича не в работно облекло, а както си иска. Така на ешафода той се качвал облечен в тъмно-зелен двуреден сюртук, с бяла копринена вратовръзка и раирани панталони, копринени чорапи и обувки с разкошни катарами.
По време на Френската революция Сансон бил в комисията за одобрение на гилотината и след въвеждането й в експлоатация започнал да работи с нея. Той гилотинирал Луи ХVІ и е известно, че официално се опитал да се откаже да изпълни тази присъда, но в крайна сметка бил принуден. Общо за своята кариера Сансон екзекутирал 2918 човека, сред тях Мария Антоанета, Дантон и Робеспиер. През 1796 година Шарл-Анри предал работата на най-големия си син и се оттеглил. Последният палач от рода Сансон бил внука на Шарл-Анри – Клеман-Анри.
През 1830 година в Париж били издадени „Записки на палача“, за които се говорело, че са мемоарите на Сансон, редактирани от Балзак. По-късно се появили и слухове, че Балзак сам е написал всичко. Така или иначе въпросният внук Клеман дописва тази книга и издава допълнена версия в шест тома, която разказва историите на седемте поколения палачи от семейство Сансон. От тях единствен Шарл-Анри останал в историята с прозвището Великия Сансон.
Един исторически анекдот разказва, че един ден Наполеон Бонапарт срещнал Великия Сансон на улицата и го попитал как заспива вечер, след като в живота си е екзекутирал три хиляди човека, на което Шарл-Анри му отвърнал: „След като кралете, диктаторите и императорите заспиват спокойно вечер, защо един палач да не може?“
Comentarios