Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Как трябва да изглежда идеалният музей? Имам много и вечно променящи се отговори на този въпрос. Всяко пътуване и всеки нов добър музей добавят по нещо към моята формула. Почти като алхимик мога да събера в шепа най-хубавото от изкуствата, най-вълнуващото от изложбите, най-мъдрото от книгите и най-въздействащото от архитектурата и тази смес да създаде по магически начин нещо, което прилича на идеалния музей. На Еврейския музей в Берлин.
Еврейския музей в Берлин се състои от три отделни и много различни пространства – един дворец, една бетонна сграда, дело на Даниел Либескинд и градина с голямо и светло кафене, където човек да поседне и да поеме глътка въздух.
Трите компонента на музея са в идеален баланс помежду си и дори само като архитектура предлагат пълна гама от емоции – от приятната лекота на разходките из алеите в градината, до силно смущаващите емоции в бетонните коридори на Либескинд.
Буквално тези дни в музея се откри новата експозиция, подготвяна дълги години с помощта на куратори от цял свят. Между тях има и българи – това, че нямаме добри музеи, със сигурност не е вина на работещите в тях. Изложбата се казва „Еврейският живот в Германия: минало и настояще“. Съветите на кураторите от цял свят не са били напразни – ако може да има идеален музей, това е този.
Но да започнем от началото, а началото е мрачно. Даниел Либескинд проектира новата сграда на музея, както и градината към нея. Ако следваме максимата на Мис ван дер Рое, че добрата архитектура е поезия, то сградата на Либескинд е едно сърцераздирателно тъжно стихотворение. Експонатите в тази част на музея са съвсем малко, защото самото присъствие в пространствата вътре е достатъчно. В сградата няма нито един прав ъгъл и нито един равен под. Има зали без никакво осветление, има такива с високи седем етажа тавани и малък процеп някъде горе. Има място, в което посетителите ходят върху десет хиляди човешки лица. Метални лица – инсталация, създадена от Менаше Кадишман. Когато ходих в музея за първи път разгледах само тази част, повече не можех да понеса. Удивително място, което не може да се опише, просто трябва да се преживее.
Новооткритата експозиция на музея се намира в двореца. До нея се стига по високо стълбище и началото е видео инсталация на израелския художник Гилат Ратман.
Изложбата разказва за живота на евреите в Германия от средновековието до наши дни и в нея няма нито една зала, която да прилича на съседната. Доколкото това е възможно, вътре са използвани всички средства на комуникация, които изкуството предлага – образ, звук, текст, видео, движение, класическо изкуство, рекламни послания, интерактивни екрани, интерактивни пространства. Всичко това е невероятно интересно, въздействащо и по своему дори забавно на места. Би било непоносимо ако няма поне малко хумор.
Историята на европейските евреи датира още от римско време. Има изложени копия на хроники със забавни илюстрации и инструкции как например еврейският търговец може да влезе в средновековен град през ниска порта, но без да се навежда, ако насреща му има християнски храм. Следва залата с еврейската музика – завеси от метални вериги отделят пространствата едно от друго и предлагат звуци от всякакви времена, поводи и места.
Напълно неочаквано в един момент се стига до произведението „Разбиване на съсъдите“ на Анселм Кийфър.
Честно казано аз щях да отида в музея дори ако в него имаше само това. Въпросната скулптура или инсталация на Анселм е вариация на библиотеката, която той пресътворява в творчеството си отново и отново, като тук борбата на доброто и злото в кабала е показана доста буквално чрез купчина счупени стъкла. Библиотеката е все така монументална, с книгите от метал, които всеки момент ще паднат и ще премажат любознателните в подножието на знанието.
Знаете ли – и да не знаете, едва ли ще се изненадате – че първият в света прототип на днешния мол е открит именно от евреин. Успехът на начинанието му е колосален. Тайната – той въвежда две напълно нови и абсолютно революционни идеи в търговията – първо, че всички стоки имат фиксирана и обявена официално цена и второ, че ако купувачът не е доволен, може да върне стоката.
А колко голям и фанатичен антисемит е бил Вагнер? И колко много го обичат евреите от негово време до наши дни. Е, разбира се, не всички. В музея има специален кът, посветен на този любопитен спор – дали антисемитизмът на Вагнер е по-важен от неговото творчество.
След това е войната. И тази карта. Частта за войната е в по-сумрачните зали на музея и е ясно защо, така че снимката е малко тъмна, но все пак - погледнете картата – на нея само и единствено България е с нула – нула! – убити евреи през войната. Стана ми приятно. И има защо.
Има прекрасна зала с картини от еврейски художници. Някои от тях са моментално разпознаваеми. Изкуството е голяма утеха, след всичко видяно в залите за холокоста някак по-светло става на душата. Впрочем войната е показана по доста неочакван начин и той е лаконичен и информативен. Емоциите са при Либескинд. И накрая – на стълбите към изхода – е залата на славата. Супер пъстра и забавна. Че са велики тези хора е ясно, но защо пък да не ги покажат точно така, в крайна сметка това е най-инстаграмъбъл мястото в музея, а иначе кой би снимал чак толкова някой гениален физик или нобелов лауреат.
И не, въпреки нашата фамилия, аз не съм еврейка. Просто това е място, в което по идеалния за мен начин са съчетани памет, изкуство и любов. Образцов музей!
Comments