ПАНТОФИТЕ: МАЛКАТА ТАЙНА НА СОЦИАЛНАТА ДИСТНАЦИЯ

Елена Миланова

Instagram: @byelenamilanova

Без всякаква нужда от функционалност, някога пантофите са служели по-скоро за разглеждане, отколкото за използване. Терминът „пантоф“ по принцип означава елегантна обувка с тънка подметка, изработена от фина материя или кожа, която едва покрива стъпалото и може да се обува и събува лесно.

В по-голямата част от историята пантофите са пряко свързани с богатството и класата, заради изискаността си и това, че се използват най-вече в спалнята и интимните моменти между съпрузите подобно на еротично бельо, фетиш. И то доста отдавна – жените в древен Рим например, никога не излизат на улицата със своите soccus (чехли), и това вероятно е причината да се зароди еротичното им значение и приложение. Дори римският сенатор Лусио Вителио, лишен от шанса да се роди в правилното време и да разглежда снимки и да изпраща емотикони по смартфон, остава в историята с това, че носи чехлите на любовника си под туниката си, за да им се наслаждава и целува, когато си поиска.

Пантофи, 1675-1719, музей Метрополитън

Кадифените пантофки с брокат и с равна подметка понякога излизат от спалните и влизат и в салоните. Те са норма сред английското висше духовенство, докато Елизабет I не обува чехлички с токче, които се превръщат в последен писък на модата и за мъже, и за жени. Разкошно декорирани и често изработени от много скъпи материи, пантофите са свидетелство, че човекът, който ги носи, е знатен и богат. Във Венеция постигат върха в това отношение, като декорират пантофите със злато и скъпоценни камъни, и в крайна сметка Сената на републиката приема закон, който ограничава тяхното носене, за да не се парадира чак толкова. Ако се сещате за по-хитър начин да караш хората да спазват социална дистанция от този да се разхождаш със златисти пантофки, обшити със скъпоценни камъни, кажете ми.

Пантофи на Жезефин Бонапарт

Империатрица Жозефин пък е като Имелда Маркос – притежава 521 чифта пантофи и според една легенда, когато се оплаква на обущаря си, че са се скъсали при първото носене, той възкликва: „Ах, госпожо! Но вие сте ги ползвали за ходене!“.

Мария Антоанета също е прочута със своята колекция пантофки – 500 чифта, за които се грижи специална прислужница, която по цял ден ги почиства и описва по дата на носене, модел, цвят и повод. Разбира се, както голяма част от гардероба на Мария Антоанета, така и пантофките й са носени само по веднъж.

Оригинални пантофи на Мария Антоанета

През XVIII век вече има начини и простолюдието да имитира статус, носейки така модерните пантофи с извит нагоре връх и декорации, имитиращи материи и дори камъни, чрез художествената техника trompe-l’oeil, т.е чрез създаване на оптическа илюзия.

Всеки иска да се дистанцира социално по това време, дори с цената на кичозни лъжи.

XIX век пък е важен с това, че по това време нараства значението на танците и настъпва истински бум на салонните пантофки от плат и коприна, украсени с разкошни рози, помпони и най-различни фльонги, чиято съдба е да се износят само от танци!

Пантофи от началото на XX век, музей Метрополитън

По това време никак не е модерно човек да носи удобни обувки. Те са презрян белег на това, че си от работническата класа, ето защо жените от по-високите нива на обществото се подлагат на всевъзможни мъки с най-невероятни модели, само и само да не ги вземат за по-низша класа.

Модата на пантофите достига разцвета си по времето на Belle Epoque, когато да си преувеличено изтънчен е абсолютно задължително, ако се имаш за човек от сой. Парижките аристократи редовно пият шампанско от дамски чехли, а фино бродираните чорапи вече допълват чудесно сатенените образци с добрата стара еротична цел.

Обувката с токчета в модерната версия, която познаваме, винаги е била форма на пантофите и препратката към женския сексапил.

Особено, ако са украсени с пера от марабу.