Елена Миланова
Instagram: my_italian_days_
През лятото на 1967 година едно младо момиче бяга от прекалено настоятелното си гадже. Тя живее отскоро в Ню Йорк, няма почти никакви пари и спи на всевъзможни места, включително на улицата. В деня, в който се опитва да се откачи от обожателя си, в парка среща нежно, възпитано момче и го моли да се прави на нейно гадже, за да отблъсне другия. Той се съгласява, кани я у тях и така се ражда едно случайно приятелство, което ще се превърне в артистично партньорство с рядка сила – тя е Пати Смит, а той е Робърт Мейпълторп.
Годините са много бурни и армии младежи и студенти се стичат към Ню Йорк, за да протестират срещу виетнамската война и се опитват да формулират идеите си за по-добро общество. Гринуич Вилидж е бохемският център на Манхатън, където се събират художници, музиканти, поети и млади хора, които обикалят улиците в търсене на свобода на изразяване. Пати и Робърт са част от това пъстро множество на хора с малко пари и много мечти.
Когато Пати пристига от Детройт в Голямата ябълка през '67-ма, тя е на 20 години, но вече има дъщеря, за която се грижи, докато работи в печатница. По време на бременността си чете жадно Рембо, Керуак и Гинсбърг, увлечена е по музиката на Дилън и е убедена, че ще се справи, но не става точно така – след като я уволняват, оставя детето на баба си и дядо си и тръгва за Ню Йорк.
Робърт Мейпълторп също е специален случай – роден е в Лонг Айлънд, на същата възраст като Пати, отрасва в голямо и щастливо семейство, където прекарва години в това да крие и потиска хомосексуалността си. Тайно е силно увлечен по човешкото тяло, купува тайно хомоеротични списания, възхищава се от телата на културистите, изоставя всичко, на което е възпитаван и се отдава на ЛСД, под чието действие пише и рисува. Естествено това води до семеен разрив, родителите му го гонят и отказват да го финансират, и Робърт идва в Ню Йорк, където се формира LGBT общността, която започва да снима.
Тези две неспокойни души се събират веднага и наемат стая в хотел „Челси“, където живеят артисти и е посещаван от техните идоли. Тук Керуак е написал „На улицата“, а Анди Уорхол и Пол Мориси снимат „Момичетата от Челси“. Пати и Робърт, които са и приятели, и любовници, се издържат от почасови работи в книжарница и в повечето случаи неуспешни опити да продадат произведенията си. Робърт въвежда Пати в света на наркотиците и хомосексуалната култура, тя му рецитира стиховете си и му въздейства и като муза, и като майка. И двамата претърпяват артистични трансформации – Робърт оставя писането и рисуването и започва да снима. Първите му снимки са ежедневни сцени, нейни портрети, автопортрети и снимки, които символизират техния съюз и ги определят като типични лица на поколението, стремящо се към промяна.
През 1971 година Мейпълторп намира първото участие на бъдещата жрица на рока – четене на поезия в St.Mark Poetry Project, където е придружена от китариста Лени Кей. Сред зрителите са Анди Уорхол, Лу Рийд, Грегъри Корсо и Сам Шепърд, които веднага разпознават Пати като представител на тази нова приобщаваща, безплатна и ориентирана към бъдещето парадигма на живота. Те я убеждават да поеме по пътя на музиката, където тя става икона на времето.
През 1972 година Робърт Мейпълторп напуска стаята в хотел „Челси“ и се мести при галериста Сам Вагстаф, в когото се влюбва. Двамата с Пати се разделят, но връзката им остава неразривна – Мейпълторп е автор на обложката на албума й Horses (1975), на която я изобразява облечена като мъж, но изразяваща цялата си женственост. Чрез своята фотография Мейпълторп предефинира половите роли, размива линиите на телата, и изобразява своята муза като икона, жрица и култов образ, от който се ражда пънка. Пати Смит революционизира формата на песента, издига стена от думи, поддържани от груби и изкривени китари. Horses е първият успех и на Смит, и на Мейпълторп – в един и същи момент се ражда и рок-икона и фотографска звезда.
Когато през 1989 година Робърт Мейпълторп умира от СПИН, Пати е до него. В Just Kids пише за последния път, когато вижда най-добрия си приятел: „Последният му поглед беше като първия. Млад мъж, който спеше скрит от светлината, който отвори отново очите си с усмивката на някой, разпознал този, който никога не му е бил непознат".
Comentários