Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Мин Джин Ли е родена в Сеул, но живее в САЩ от седем годишна, така че романът й „Пачинко“ не е нито автобиографичен, нито базиран на личен опит. В този случай ми се струва, че това е само в плюс на историята. Самата писателка е завършила история в Йейл, а преди да напише книгата прави подробен рисърч, който й отнема много години. От своите проучвания тя подбира фактите, които да й позволят да разкаже за един век от историята на Япония и Корея с достатъчно исторически детайли, на чийто фон се развива животът на корейката Сунджа.
Далечният Изток е територия, която е сравнително непозната у нас и вероятно затова носеща ореола на загадъчност, порядъчност и покорство, изразяващи се в ниски поклони, плъзгащи се врати и безотказни технологии. Разказът за строгите кастови системи, расизмът и жестокостта на японците спрямо корейците, както и вътре в самото корейско общество е доста шокиращ, още повече книгата завършва през 1989 година – почти в наше време.
Сунджа е дете на недъгав баща, комуто не се полага съпруга, за да не предаде недъга си на потомството. Войните обаче променят правилата. Сунджа расте трудолюбива, скромна и честна. Тази комбинация от качества рядко е гаранция за голямо богатство, но привлича към нея силни мъже, които оставят трайни следи в живота й – оставят й по един син. В дългия и труден живот на Сунджа са замесени и строгите правила на корейските селяни, и японската мафия якудза, и патриархалния ред, и изумителното женско умение да се оцелява.
Сунджа и семейството й са корейци в Япония. За своята втора родина те, децата им, внуците – всички са пришълци, нежелани, глупави и непокорни. Единият й син поема по пътя на адаптацията и се превръща в японец, който е готов да стигне до крайност, за да скрие произхода си. Другият й син става управител на салони за пачинко – японска игра с топчета, която не е обяснена в книгата, но се играе на машини очевидно подобни на ротативките. Машините се манипулират от собственика, но никога чак до там, че да няма шанс за печалба. И този шанс връща хората в залите отново и отново. Животът, иска да каже Мин Джин Ли, е като игра на пачинко – винаги има шанс да спечелиш, стига да не се отказваш.
Книгата е написана увлекателно, стегнато, действието се развива бързо и държи читателя в напрежение непрекъснато. Фабулата е построена интересно и с достатъчно обрати, които не са видими от пръв поглед. Очевидно е, че целта на авторката е да успее да разкаже максимално много истории и да внуши максимално много поуки – в романа има пълен набор от задължителните „теми“ на деня – подчинената роля на жените, хомосексуалисти, болно от СПИН момиче, аборти, инвалиди, във всичко това си личи много силно, че романът е американски, а не корейски. От друга страна основната тема – за съдбата на корейците в Япония – е засегната достатъчно добре и въздействащо, за да запомня този проблем и да потърся още информация.
Предостатъчно за един летен бестселър.
Comments