Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Големите северни писатели трябва да се четат с ясното съзнание, че разказват за един много различен от нашия свят. Онова, което ни изглежда преувеличено или напълно измислено, може да се окаже истина.
За Петер Хьог често казват, че героините му приличат на мъже и че книгите му се четат по-лесно ако си представим госпожица Смила или Сюзън като мъже. Само че те са жени, като Смила дори има свой прототип, дъщерята на един от големите датски полярни изследователи, а Сюзън е в много отношения типична скандинавка – здрава, прагматична, приспособима. Погледнати от тази гледна точка, романите на Хьог имат много повече пластове от криминалната интрига и точно затова са толкова интересни и популярни.
Първият пласт на „Ефектът Сюзън“ е самата история – трилър с елементи на фантастика. Сюзан Свенсен е експериментален физик, човек с отлична физическа подготовка и почти гениален ум, като в добавка тя има и едно специално качество – присъствието й кара хората да казват само истината. Всичко това я прави идеалният изпълнител на „неудобни“ задачи за правителството. Без да става докрай ясно дали за първи път тя и семейството й са забъркани в подобни приключения, на Сюзън е възложено да издири последните протоколи от заседанията на така наречената „Комисия за бъдещо развитие“ – сбор от умове във всички сфери на науката, които предсказват бъдещето. Когато тръгва по стъпките им, членовете започват да умират по много зрелищен начин, както и очакваме от скандинавски трилър.
Вторият пласт на романа е, условно казано, „датският“ сюжет. Още от самото начало и във всяка ситуация, през мислите и думите на Сюзан и хората около нея, Хьог разказва много интересни неща за живота в Дания и датчаните. За скрития консерватизъм в обществото и изискванията да се впишат в определени модели, което особено важи за жените, за преклонението пред учените и науката, както и към изкуството – показателно, съпругът на Сюзън е диригент и композитор и отношението към него е като към божество; за любовта към студа и снега – тези вечни спътници на скандинавците. В книгата има много бележки под линия, в които преводачката Анюта Качева се е опитала максимално да обясни за какво става въпрос. Например едната от оцелелите жени от комисията живее в църквата в Багсверд, построена от Йорн Ютзон. Ютзон, архитектът на операта в Сидни, днес признат за гений, навремето е напълно маргинализиран в родината си и въпросната църква е почти единственото обществено здание, останало от него. Това е все едно у нас някой да живее в „Александър Невски“.
Романът е пълен с подобни препратки и любопитен като поглед към много различна от нашата реалност.
Третият пласт на романа е философският. За разлика от първите два, в които има някои пропуски и непълноти, своите размисли и тези за настоящето и бъдещето Хьог се е постарал да изложи максимално ясно и изчерпателно. Това е и най-ценното на книгата. Може би е ласкателно да си мислим, че арогантността на богатите, които се опитват да си купят бъдеще и безсмъртие е нещо, което не ни засяга, но истината е друга.
Всички ние сме част от един малък континент и обитаваме най-богатата част на света. Нашите илюзии, претенции, самоувереност и арогантност са съвсем като в „Ефектът Сюзън“, а случилото се в последните месеци го доказа. Пророческа книга!