Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Автомонтьорът Петров се прибира у дома след тежка и успешна смяна в сервиза, навън е снежна зима, той пътува във вечно студения стар тролей, в който спорадично пускат радиаторите и става баня. Това не помага никак на Петров, който е болен от грип и го втриса на непредвидими интервали. От прозореца на тролея той вижда една катафалка, а в нея до шофьора седи негов стар познат. Обезателната и типично руска „тройка“ за пиене – в Русия бутилката водка се дели на три – го принуждава почти против волята си да слезе от тролея и да се качи в катафалката. Така започва неговото пътешествие из руската провинция, спомените му и дебрите на руската душа.
Авторът на романа Алексей Салников е поет и литератор от Екатирнбург (бившия Свердловск), където се развива действието на романа. Самата история на книгата е достойна да стане част от мистерията на романа. Салников не успява да намери издател на „Петрови в грипа“ и пуска произведението си на четири части за свободно четене в интернет. Скоро се появяват множество ентусиазирани почитатели и благодарение на тях книгата стига и до Галина Юзефович – най-авторитетният литературен критик на Русия. В своята рубрика за книги в сайта Медуза, Юзефович препоръчва книгата с големи суперлативи и това буквално за една нощ изстрелва Салников в орбитата на най-актуалните руски писатели. Романът е издаден, печели наградата за руски бестселър през 2016 година, а буквално преди седмици мина и премиерата на едноименния филм на Кирил Серебренников в Кан. Пиесата по романа се играе в театър Съвременник в Москва.
В едно свое интервю авторът казва, че на света няма нищо по-магическо от ежедневието. Що се отнася до Русия, Салников е напълно прав. Сравняван с Горки и Булгаков, на моменти близък и до братя Стругацки, Алексей Салников е част от онази руска литературна традиция, която успява да види света наоколо по начин, който е нищо по-малко от вълшебен. Част от това вълшебство е дори фактът, че никой герой в книгата не се казва с име, различно от Петров – така се нарича дори малкият, четири годишен Петров, който прекосява коридора до тоалетната рано сутрин с „готическо“ чувство в сърцето. Личните имена на героите – Петров, жена му Петрова – библиотекарка по професия и феминистка по призвание и Петров младши – са споменати само по един път в книгата и то така, че това да остане напълно незабелязано. Носители на възможно най-обикновеното име, това са най-необикновените хора. Петров е нереализиран художник на комикси, отличен работник, търпелив съпруг и чудесен баща. Историята как Петров на четири години отива с майка си на новогодишния празник в Свердловск е една от най-невероятно написаните, смешни и трогателни истории в съвременната руска литература. Петрова е отчаян читател и почтен човек в свят, в който правилата могат да са само аномалия. Детето им е все още просто сбор от тях двамата.
Цялото действие на книгата е събрано буквално в едно возене в тролея на Петров. Около тази чудна книга има безброй хипотези и една от тях е, че всичко всъщност е бълнуване на болния от грип Петров и той дори няма семейство. Това е твърде преувеличено. Факт е обаче, че всяка дребна подробност е описана така, че изглежда едновременно болезнено реална, особено за онези, които имаме спомени от преди две-три десетилетия и същевременно мистично неопределена. Екатеринбург е град, който живее между две епохи. В много отношения между елхата на малкия Петров по брежневско време и на Петров младши днес няма голяма разлика. Провинциална Русия е застинала в безвремие, от което изходът е само във фантазиите. За щастие в тази книга фантазии има в изобилие. Както отбелязва и Юзефович, на моменти читателят се смее с глас на неща, които всъщност не са смешни. Трудно е да се обясни какво толкова смешно и очарователно има в книга за ежедневието на едно болно от грип семейство. Може би просто това е магията.