Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Снимки: nationaltheatre.bg
Лято, поляна, вила, край водата се събира група стари приятели, за да си припомнят доброто старо време и с носталгия да разказват отново и отново за онези, които ги няма. Началото на пиесата на Франсоаз Саган „Пиано в тревата“ веднага ми напомни за друга велика писателка с подобен драматургичен сюжет – Вирджиния Улф и „Вълните“ – постановка, която съм гледала на същата сцена. Не е толкова странно съвпадението, подобен сюжет е много благодарен за неочаквани обрати, за навлизане в опасни емоционални територии, словесни сблъсъци и интересни сюжетни развръзки.
Двете пиеси наистина имат общи неща, но ако при Улф има един герой, който така и не се появява и остава идеален, то при Саган всички са налични и както казват в определен момент – по-добре е когато някой липсва, защото липсата е форма на сигурност.
В главната роля на лекомислената и очарователна Мод е Емануела Шкодрева. Тя играе не малко роли на неостаряващи кокетки на сцената на Народния театър и това не е случайно, актрисата е лично свързана с Франция и може би затова тя наистина прилича на французойка, в нея има някакво очарование и непресторена елегантност. В лятната си вила Мод пристига с неизменно пияния и остроумен художник Луи – страхотно изпълнение на Велислав Павлов – своята секретарка, племенника си с младата му съпруга и няколко други гости, един от тях напълно неочакван. Виктория Колева и Христо Чешмеджиев за втори път ми правят много добро впечатление като дует (след „Виновният“ по Димитър Димов) и сякаш изпълват сцената с емоции, като чудесно се балансират един с друг. Неизбежно спомените от младостта се сблъскват с прозата на реалния живот. Сантименталният спомен за пианото в тревата, на което се свири в три през нощта, се превръща в мрънкане за вдигането на шум през нощта и недоспиването, в спомен за изгубеното очарование на младостта, която Мод така и не може да пусне да си отиде.
Пиесата няма атмосферата на книгите на Саган, меланхолията и трескавата лудост са по-скоро далечен фон и не мога да преценя дали това се дължи на текста или на актьорската игра. Това не променя общото приятно усещане от пиесата, която се занимава със симпатичните проблеми на хора, лишени от драми в живота си и ни напомня, че имахме и такъв живот.
Comments