Елена Миланова
Instagram: my_italian_days
Една мечта се сбъдна за любителите на киното, най-после да видим адаптация на "Дюн", която да опитоми неопитомимото – романа на Франк Хърбърт. За мен това е възможно да стане точно сега, но не само защото Дени Вилньов има върховната художествена визия и талант да създава умопомрачителни епоси, и да съчетава научна фантастика с независимо кино. Той днес има и технологичната възможност да сътвори вселената на "Дюн". Нито за Ходоровски, нито за Дейвид Линч това е било възможно.
"Дюн" има много заплетен сюжет, който съчетава характеристики на много култури, анализира проблеми на ХХ век и изобилства от политически интриги. Главният герой е Пол Атреидски , наследник на аристократичния род на Атреидите. Светът на "Дюн" е подчинен на император, който управлява галактики и планети, а една от тях е Аракис – покрита с пясъци, където животът е почти невъзможен. Липсата на растителност и вода убиват всеки, който не е пригоден, а единствените естествени обитатели са гигантски пустинни червеи с непоносимост към вибрации, които изяждат всичко, което се движи по пясъка. Най-важният ресурс на Аракис е меланж, „подправка“, отделяна от червеите, която разширява човешките възможности и се използва за космическо пътешествие. Империята е превърнала Аракис в колония с цел да извлича тази „подправка“. Но имперските власти се сблъскват със съпротивата на Фремен, бедунскски народ, който се е научил да съществува в тези условия. Когато рода на Атреидите, по заповед на императора, идва, за да замести рода Харконен като управляващ планетата, бащата на Пол, херцог Лето, знае, че това е просто план на императора да намали влиянието на рода му и да създаде конфликт с алчните Харконен.
Младият Пол Атреидски има сложен живот. Той е като Шекспиров герой, носи тежестта на титлата на баща си и дарбата на майка си лейди Джесика. Тя е адепт на женски орден – Бин Джезърит – псевдорелигиозна организация, която управлява задкулисно империята. Те са обсебени от идеята за „Избрания“, мълвата за него отдавна се е разпространила на Аракис, където Пол ще срещне съдбата си като Месия, който съчетава суфизъм и сунизъм – това е само един от културните слоеве в света на "Дюн". И това е само прологът.
Всеки, който се е заел да екранизира "Дюн" се е сблъскал с един голям проблем – как да обясни как функционира този свят, без да обърква зрителите. Вилньов го прави чрез Пол, който във филма е като водач за зрителя. Така става възможно да е достатъчно ясно и достатъчно задълбочено, за да може действието да се случва бавно и полека на фона на грандиозния мащаб на "Дюн". Военната власт на империята и величието на рода на Атреидите са показани семпло, за да се даде предимство на двамата най-важни геори за тази първа част – крехкия Пол и смъртоностната планета.
Светът на "Дюн" не е технологичен, а това го прави бавен. Проблем за модерния зрител е, че филмът е дълъг и бавен. Това не е Marvel. На величествените гледки на пустинята на Аракис е отделено даже повече време, отколкото на диалози и битки. Трудно се разбира този суров, неподвижен свят, в който са балансирани средновековни традиции с космическо пътуване. "Дюн" не се движи от техническия прогрес – там няма компютри, хората в този свят се развиват по друг начин чрез религия, разширяване на менталните възможности, а традициите са с по-голяма тежест пред технологиите.
"Дюн" повдига екологични и феминистки теми, разбира се темата за колониализма е много важна. Грандиозните гледки и размери на помещенията подчертават незначителността на хората на тази планета, а предстоящият конфликт на родовете е нищо в сравнение със силата на бурята, която ще свърже Пол с Аракис. И въпреки мащаба, "Дюн" е изтъкан от невероятни малки детайли, всеки елемент е важен и символичен – от водата, през фигурките в стаята на Пол до пръстена на баща му. В началото феновете бяха скептични за Тимъти Шаламе. Но той е копие на Пол от романите (тъмна коса и изглеждащ по-млад, отколкото е), но най-вече е върховен актьор – безупречно изиграва мъж, който не е свободен да избира съдбата си и в крайна сметка ще загуби своята човечност. Като недостатък се изтъква и много краткото участие на Зендая, но за мен това не беше никакъв проблем.
Адаптацията на Вилньов е просто перфектна – не бърза да разкрива всичко, а отваря достатъчно широко вратата към нещо грандиозно. Откриваме света заедно с Пол и неговите видения и сънища за мистериозно момиче Фремен и сме готови за втората част.
Comments