Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Снимки: http://www.tba.art.bg/по-студено-от-тук___6181
Комедия за умираща от рак майка сигурно е най-странният възможен театрален жанр, но чудната пиеса на Лора Уейд е достатъчна, за да го потвърди и задържи като нужен и истински.
Майра (Стефка Янорова) е болна от рак на костите и знае, че й остава да живее още шест месеца. Децата й са големи, но не възрастни, самата Майра и мъжът й Алекс (Веселин Ранков) все още не са стари на години, но отдавна живеят в рутина, планирана да трае вечно. Когато Майра разбира, че й остават още броени месеци, тя се заема да организира не само погребението си, но и живота на семейството така, че всичко да продължи по старому и без нея.
Алекс е инертен, интелигентен човек, който се ядосва повече на лошо изпълнена симфония, отколкото на неработещото отопление в къщата. Той е свикнал толкова много Майра да решава всички въпроси в дома и семейството, че дори не може да започне да мисли за света без нея. Голямата дъщеря Хариет (Гергана Данданова) е успялото дете, тя е организирана, отговорна и разумно дистанцирана. По-малката Джена (Елена Нацариду) е спонтанна, емоционална и неуравновесена. В дългите месеци на подготовка за неизбежното, семейството ще открие в себе си напълно неочаквани сили и качества – Алекс ще започне да се бори за важните неща, Хариет да черпи сили от Джена, а тя ще съумее да докаже, че най-малкият не е задължително най-безпомощен.
Аз съм по-голямата сестра в това семейство – мама си отиде от рак преди две години. Мога да потвърдя лично, че много от показаното на сцената е самата истина – дори забавните моменти. В случая обаче свидетелски показания не са нужни – това е една чудесно написана и абсолютно прекрасно изиграна постановка. И четиримата актьори сякаш преживяват личния си катарзис право пред зрителите. Чувствата са изписани на лицата им, сълзите им са истински, смехът им е заразен.
В театъра много рядко се случва зрителят да стане част от действието от първата минута, да съпреживява и да усеща актьорите като близки хора, в чийто дом е влязъл наистина. Сигурна съм, че енергията на публиката е неразделна част от преживяването в малката зала на театъра на армията. В случая всички стоплихме с дъха си последните месеци на Майра – лечебно преживяване.