Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Първият роман на Пол Остър „Изобретяване на самотата“ излиза у нас след последния „4 3 2 1“ и затваря един кръг, защото тези две книги са много свързани помежду си и е добре да се прочетат заедно. Така или иначе аз вярвам, че почитателите на Остър не пропускат нищо негово.
Пол Остър разказва, че е написал „4 3 2 1“ доста бързо – за нещо като две или три години, което за такава голяма книга е наистина рекордно кратък срок. Причината е, че авторът навършва годините, на които умира баща му. Това особено летоброене по някакъв начин забързва времето за Остър, напомняйки му, че е смъртен и краен на тази земя. Сюжетът на „4 3 2 1“ също разиграва няколко житейски сценария, от които само един е с щастлив край – може да приемем, че само единият от героите в книгата надживява баща си.
За мен лично „4 3 2 1“ е една от най-великите книги на ХХІ век и е много интересно да се надникне в живота на този баща, който е забързал времето и така неволно е допринесъл за нейното написване.
Пол Остър започва да пише първата част на „Изобретяване на самотата“ през 80-те години на миналия век, непосредствено след смъртта на баща си. Това е първото белетристично произведение, което успява да публикува – преди това той е известен като поет и преводач. Семейство Остър са странни хора – до тук нищо изненадващо – и Пол не живее с баща си още от пубертета. Това обаче не заличава връзката между тях, не премахва въпросите, не намалява надеждата, че някой ден нещата ще се променят. Не се променят – в семействата чудеса се случват рядко. Така самотният, странен и мълчалив възрастен Самуел Остър става герой на роман и по този начин – безсмъртен. Животът му е съвсем обикновен – всъщност най-забележителното в него е, че е баща на сина си. И както всеки обикновен човек, Самуел е обречен да изчезне безследно, а с него – и животът му. Хората живеят толкова, колкото е дълга паметта на онези, които ги помнят. Пол Остър превръща тази памет в книга и чрез нея доказва еврейската мъдрост, че като спасява (паметта за) един човек, спасява целия свят.
Втората част на книгата съдържа части от своеобразна „книга на паметта“, в която Пол Остър разказва за себе си и за опита си като син и баща. Отне ми известно време да идентифицирам главния герой, наречен от преводачката Иглика Василева „А.“ (на английски фамилията на Пол Остър се пише Auster), вероятно това има някакво обяснение, но то не е очевидно за читателя решение.
Нобелистът Патрик Модиано е създал цял свят от подобни спасени съдби, само като разказва за случайно изчезнали хора през Холокоста. Пол Остър прави същото, но по много по-добър начин, поне за мен. Няма нужда от Нобелова награда, за да избера своя спасител на паметта. Прекрасна книга, както всичко негово!