Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Той седи на най-спокойното, тихо и пренаселено място в града – гробищата. Около него почиват хората, сред които е минал животът му – свещеникът, магазинерката, лудата на града, учители и родители, влюбени жени и примирени мъже, изобщо хора като всички нас. Само че ние сме тук, а те там, и историите им са изчезнали от тази земя заедно с душите им. Сега Роберт Зееталер разказва 29 от тези истории.
Стара и донякъде банална истина е, че всеки човек е една вселена, най-често непозната за околните, дори за най-близките. Спиралите на човешките мисли и чувства ни водят до напълно неочаквани места. Така свещеникът, изпълнен с трепет и смирение, истински вярващ, достига до такава пламенност на вярата, че опожарява храма си и изгаря заедно с него. Мечтата на едно момче да види и почувства нещо отвъд този свят го връща отново и отново до езерото извън града докато водата не го поглъща завинаги. Това са две от драматичните истории в книгата с разкази „Полето“ на Робърт Зееталер, но повечето изобщо не са такива. Подобно на хората в истинския живот, жителите на градчето са обикновени хора, тихи, сантиментални, без големи мечти и вълнения, изчезващи от света напълно незабелязано.
Меланхолична и чудно написана, тази книга се лее като балада за живота на онези, за които никой не пише балади – най-обикновените хора. И именно затова е истинска и трогателна.
От същия автор: Роберт Зееталер е един от най-сладкодумните разказвачи в съвременната австрийска, а и немскоезична, литература. На български за щастие са преведени няколко от книгите му, сред които и най-известната „Цял един живот“, за която Зееталер е номиниран за „Ман Букър“.
Нещо подобно: Гробищата като отделен свят, паралелен на реалния, с многообразието на истории, които крият и легендите, които ги заобикалят, са тема на сборника „Гробищни истории“ на Борис Акунин/Григорий Чхартишвили (зад двете имена се крие един и същи човек).
Comments