Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Стефан Стамболов е несъмнено най-знаменития български политик на ХІХ век и една от най-бележитите личности на епохата. Всеки българин е чувал името му, знае поне част от заслугите му и има мнение – добро или не толкова – за ролята му в изграждането на нова България. Малцина обаче знаят, че политическата кариера на Стамболов е неразривно свързана с присъствието на още един човек – неговата спътница, помощничка, преводачка, любима – съпругата му Поликсени.
Двамата се запознават през 1877 година, когато княз Фердинанд пристига в Свищов и седемнадесет годишната Поликсени го приветства на идеален немски. Поликсени Станчева е дъщеря на богат свищовски търговец, който дава отлично образование на всичките си девет деца – включително на момичетата. Поликсени завършва гимназия в Дрезден и освен немски говори още френски, румънски и английски. Освен умна, възпитана и образована, тя е също така и много красива – висока, стройна, черноока.
Стамболов е пълна нейна противоположност – той е дребен, недодялан и зле образован. Може би заради различията си двамата имат добър брак и са изключително близки. Стамболов управлява държавата от къщата си на улица Раковски – той седем години е премиер на България, в дома му се провиждат заседанията на министерския съвет, срещите с пресата и с чуждите дипломати. Поликсени присъства неизменно, като той държи тя да му превежда, а богатата й обща култура допълва неговите празноти в познанията за всичко, що не е политика. Двамата имат обширна кореспонденция и тя е много лична и искрена, което е доста нетипично за онова време дори между съпрузи.
Запазени са няколко снимки на Поликсени и тя е наистина много красива. Има запазен и един неин портрет, който се намира в пловдивската галерия и е поставен до този на съпруга й, редом с портрети на много знаменити българи и два портрета на Левски – единият недовършен. Поликсени е единствената жена в тази компания. Повечето от портретите, включително и нейният, са рисувани от Георги Данчов – представител на първото поколение светски художници на българското Възраждане. Биографията му, включваща и доживотно заточение в Диарбекир, е повече на революционер, отколкото на художник и затова той така и не завършва формално художествено образование, а се учи от иконописеца Алекси Атанасов и сам адаптира стила си за светски портрети. Георги Данчов рисува портрети на Левски, Ботев, Раковски, Захарий Стоянов, Стамболов и най-важното е, че това са портрети на хора, които той познава отблизо. Двата му портрета на Левски са единствените, рисувани от художник, който лично го е виждал.
Поликсени не е хубава на тази картина, но може би не това е целта. Тя е елегантна, сериозна, спокойна, богато облечена и най-важното е в отлична компания.
Така е и през целия й живот. Неизменно невъзмутима, за което й се възхищава целия свят, Поликсени преминава през абсолютния кошмар на смъртта на Стамболов когато е едва на 31 години, до края на живота си носи траур, не се страхува да говори срещу Фердинанд, на когото не прощава смъртта на мъжа си. Двамата със Стефан са много силен отбор, тя никога и за миг не надава ухо за слуховете по негов адрес, а след него животът й приключва. За съжаление тази силна и умна жена унищожава и живота на децата си – дъщеря й умира в лудница, а двамата й сина живеят в мизерия до самия си край. Родът на Стамболови, започнал в къщата на Стефан и Поликсени в любов и единомислие, изчезва безследно без наследници и – поне за Поликсени - без знак и следа.
Comments