Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Криминалните трилъри не са любимия жанр на букклуба ни и аз и приятелките ми рядко купуваме подобни книги. В случая наличието на книжарница в заглавието на романа на Матю Дж. Съливан е сериозен аргумент да проверим за какво става въпрос.
Действието започва в книжарница и в историята са замесени доста книжари и библиотекари – някои от тях дори потомствени. Самият автор на романа е работил като книжар в Денвър и очевидно се е възползвал от опита си, за да напише първата си книга.
Всъщност за читателите на тази книга по-интересните подробности са за Денвър, а не толкова за книжарницата. Авторът разказва много интересно за атмосферата в града, за многото промени, за жителите и бездомните, които се топлят в книжарницата и на практика живеят там – главната героиня ги нарича „книжни жабоци“. Трилърът също е на място, със сериен убиец със страшно име, с много герои с неясно минало, но пътеката на историята криволичи достатъчно, за да създаде много жива картина за мястото и хората.
В благодарностите накрая авторът е споменал, че предстои екранизация на романа му. Струва ми се, че това е от онези истории, които е по-добре да бъдат четени на книга – в нея има достатъчно детайли, за да си представим всичко образно, но не чак толкова много, че да не впрегнем и въображението си и да видим сами лицата и пейзажите от книгата. И тук главната героиня е жена, оказваща се почти неволно в центъра на събитията и също като в „Момичето от влака“ екранизацията ще опрости нещата, илюстрирайки ги буквално. Дотогава предпочитам да си представям книжарката Лидия като най-обикновено момиче, а не холивудска звезда и да запомня улиците на Денвър и симпатичните чудаци.
Струва ми се, че трилър, от който се запомня повече от тръпката на разследването, определено си заслужава четенето.