Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
снимки: Елица Павлович
„Монохромният цвят е единствената реална възможност на художника да достигне до духовния абсолют“ – казва Ив Клайн. За него този монохромен цвят е син.
Невъзможно е да се избере една най-забележителна картина от колекцията на центъра Помпиду, но е сравнително лесно да се избере един цвят – това безспорно е ІКВ или International Klein Blue, не само защото самият цвят е невероятен, но и защото в музея са се постарали да подчертаят няколкото произведения на Клайн, които притежават, с подобни и посветени на неговото синьо от различни други художници.
Манията на Ив Клайн по синия цвят преминава през целия му живот и творчество. За него всички останали цветове са конкретни, а синьото абстрактно, защото се асоциира с небето и морето, при това наистина в тяхната абсолютна синева – за него дори птиците са натрапници. Вторият източник на вдъхновение за синьото на Клайн са фреските на Джото – може да се каже - еднакво божествен източник.
Експериментите на Клайн със синия пигмент ултрамарин датират още от 40-те години, като най-голямата трудност е да намери такъв втвърдител на боята, който да не променя цвета й при изсъхване. Едва през 1956 година той успява да открие синтетична смола, която му позволява да постигне мечтания цвят и тогава той патентова своето синьо. Всъщност да се патентова точен оттенък на цвят не е възможно, но патентът му е даден за технологията за получаване и втвърдяване на боята.
Синьото е цвета на творчеството на Клайн. Той не надписва картините си, те са напълно идентични, боядисани в синьо – Клайн ги рисува с валяк, за да няма никакво нарушение на повърхността на картината, а специфичната технология прави втвърдената боя с текстура като кадифе. Това, заедно с леко заоблените ъгли на картината прави, всяко от произведенията му примамливи, бездънни и сякаш левитиращи във въздуха. Клайн казва, че синьото е цвят без измерение, то е извън всяко измерение.
След смъртта на художника жена му номерира сините картини от 1 до 194. В Помпиду е изложена номер 3, заедно с друго прочуто синьо произведение – торсът на художника Арман, приятел на Клайн, отлят в синьо в естествен размер и закрепен на златен фон. В залите около тези две произведения на Клайн има още няколко творби, в които присъства почти същия цвят. Никоя от тях обаче не може да повтори магията на синьото на Клайн – всяко друго синьо е просто цвят, материален факт. Синьото на Клайн е магия.
Comments