Елена Миланова
Instagram: my_italian_days
Поставянето на официалния президентски портрет в Националната портретна галерия във Вашингтон обикновено минава едва забележимо в света на изкуството и политиката. Но през 2018 година портретите на Барак и Мишел Обама са толкова различни и така предизвикват общественото въображение, че традицията да се представи нов портрет, след като американският президент напусне офиса, сега е малко повече от церемониална рутина.
И двата портрета са поразително различни. Двамата са първата черна американска президентска двойка и двамата художници също са чернокожи – Кахинде Уайли получава поръчката за портрета на Барак Обама, а Мишел Обама е нарисувана от Ейми Шералд.
Това е момент за националната история, не само за колекцията президентски портрети. Значението на расата е огромно. Заради #BlackLivesMatter, но и защото някои от първите американски президенти са били робовладелци (Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън), а прадядовците на Обама са били роби. Ето защо, точно тези портрети трябва и се открояват, поставят една линия, от която нататък нищо няма да е същото за тази институция и за тази галерия с портрети. Ефектът е такъв, че когато са изложени в галерията, посещаемостта скача с 300%, а зрителите често плачат пред картините. Тук, поради темата за президентите, ще разкажа само за портрета на Барак Обама.
Кахинде Уайли, който е роден през 1977 година, става известен със своите ярки, лъскави портрети в естествен размер на млади афроамериканци, облечени в хип-хоп стилове, но изобразени в пози, подобни на тези от европейските кралски портрети. Това смесване на факти и измислица е типично за толкова малко представени образи в западната история на изкуството.
Уайли изобразява Барак Обама не като самоуверен бюрократ в стандартна поза, а като буден и тревожен мислител. Докато предшествениците му са официални, безизразни и сдържани, Обама е облечен в спортно сако и няма вратовръзка, седи напред и гледа смръщено, с лакти на коленете, скръстени ръце и сякаш слуша, за да покаже, че той не е минало, а е все още в играта.
Портретите в някаква степен винаги са политически и пропагандни. Тук няма изненада и има „малка козметична корекция“ – изражението на Обама е ангажирано и уверено, което противоречеи на впечатлението, което често прави, докато е президент – че е философски откъснат от това, което се случва около него.
Най-забележителното нещо е, че фигурата на президента е като апликирана и обгърната от фон от буйна зелена растителност от листа и цветя, която носи символика. От зеленината поникват африкански сини лилии, които представляват Кения, родното място на бащата на Обама, жасминът е типичен за Хавай, където е роден президентът, а хризантемите са официалното цвете на Чикаго, където започва политическата му кариера.
Това е портрет, в който хората лесно виждат прилики с портрета на бременната Бионсе или пък с анимационния герой Хомър Симпсън, погълнат от зеления жив плет, така че неговата съдба на попкултурна икона е предопределена и дори планирана. Попкултурните „вибрации“ помагат портретът веднага да е разпознат от интернет на меметата и има светкавичен вайръл ефект в социалните медии. Всички започват да говорят и спекулират с идеи и значения, а някои са много забавни.
Например, по-наблюдателните зрители виждат, че левият крак на Брак Обама не стъпва на земята, което му придава почти чудотворен статус подобен на образите на византийските светци, плуващи във вечното царство. И докато някои наблюдатели декодират изражението на Обама или цветята на фона, нищо не може да се сравни със „загадката на стола“ по която хиляди губят съня си в изследване на дизайна му, който хем напомня такъв от XIX век, хем тогава не е имало такива плоски облегалки. Загадката става дори още по-мистериозна, защото този стол има много проста рамка, която държи седалката. За стол с толкова богата орнаментация тази рамка изглежда като насила украсена, а това не може да не значи нищо, нали?
Окончателно мистерията около стола се решва ог блогър, който не се занимава с това да търси точно този модел стол на тавана, а просто изпраща запитване към Националната галерия и получава отговор „Стол няма.“ Художникът е нарисувал въображаем стол с дизайнерски детайли, които не крият никакво обяснение.
Подобни фантасмагории не са изключение в портретната галерия, това е просто поредният куриоз в нея. Самата портретна галерия не е нещо старо – колекцията „Президентите на Америка“ е открита през 1968 година. По времето, когато започва да се събира тази колекция, някои от портретите вече съществуват и историческата достоверност им е последна грижа. Най-големият „образ“ Джордж Вашингтон в т.нар „Портрет на Лансдаун“ от Гилбърт Стюарт, който е пълен с изпълнителни принадлежности: документи за подписване, множество писалки с перодръжки, меч и стол в имперски римски стил и дори дрехите са версия от XVIII век на актуалния стил POTUS: черен костюм и дебела вратовръзка. Самият Вашингтон стои с празен поглед, прорегнал ръка като тенор, приемащ овации.
Друг образ е Андрю Джаксън, който носи дълго до пода наметало в стил Дракула с червена подплата (този портрет е любим на Тръмп и негова репродукция си държи в Овалния офис, докато е президент). Повечето портрети всъщност следват портрета на Линкълн, а през 1980 година Картър се осмелява да направи „революция“ и да облече бежов костюм, вместо черен, а после Рейгън и Буш са в стил casual fridays – без вратовръзки. Най-голямото фиаско в галерията е портретът на Клинтън, който е „пикселизиран“ по мозаечната техника на художника Чък Клоуз.
На този фон Барак Обама има много голям късмет с Уайли.
Comments