ПОТСДАМЕР ПЛАЦ В ЦЕНТЪРА НА СВЕТА

Елица Павлович

Instagram: @elitzapavlovitch

В началото на Първата световна война Подсдамер плац в немската столица Берлин се смята за най-оживеното кръстовище в Берлин. Днес то е променено до неузнаваемост, но продължава да е едно от най-известните места в Берлин, Германия и Европа.

Ернс Лудвиг Кирхнер рисува картината си „Потсдамер плац“ през 1914 година, веднага след началото на Първата световна война. Макар нарисуваното на картината да е реално съществуващо място, то е изобразено в странна перспектива, с приближени максимално една до друга сгради и някак клаустрофобичен ракурс. На картината в ляво се вижда къщата на Ватерланд, известна като кафе Пикадили, в центъра е гарата на Потсдамер плац, а в дясно е бирената къща Зихен. Днес от тези сгради няма и следа.

В центъра на картината са две проститутки, наричани по онова време „кокетки“. Едната е облечена в синя рокля в многозначителния цвят „пруско синьо“, другата е с дрехи на вдовица, като е интересно, че художникът добавя воал към шапката й едва след началото на войната. Вдовицата гледа някъде извън платното, в посока където преди един век е разположено гробище. Вдовиците от войната понякога проституирали, за да оцелеят, тъй като нямали никакви други източници на доход. Воалът всъщност е и някакъв вид защита, защото проституирането по улиците е строго забранено в Берлин по онова време.

Кирхнер не рисува кокетките в негативен план. За него, напротив, те са символ на модерния живот – те живеят сами и могат да си позволят безцелни връзки. На картината мъжете са онези, които обикалят наоколо и всъщност мъжете се опитват да привлекат вниманието им. При това никой мъж не е близо до двете жени – никой не може да преодолее пропастта, която го дели от обекта на желанието. Сексуалното желание обаче е имплицитно изобразено на картината под формата на острия връх на улицата, по която ходят мъжете -ясен символ на сексуална енергия и от друга страна кръглият остров, върху който са стъпили жените.

През 1916 година Ернс Лудвиг Кирхнер признава, че сам е заприличал на случайните минувачи, които рисува – отдалечаващ се всеки момент. Въпреки това, признава художникът – той се чувства длъжен да нарисува времето, в което живее, защото задачата му е да го съхрани в образ. От онзи Потсдамер плац сега наистина е останал сам ообразът в картините на Кирхнер.