Елена Миланова
Instagram: my_italian_days_
Когато аз видях за пръв път виенската опера, тя изобщо не ми направи неприятно впечатление, напротив – стори ми много красива и царствена сграда. Но виенчани
(както и Елица) изобщо не посрещат оперния театър възторжено.
През 1857 година император Франц Йозеф I решава да замени старите крепостни стени на Виена с голям булевард – Рингщрасе – като поръчва и нов оперен театър, който да се отваря към новия булевард и да доминира гледката.
Архитектите на виенската опера са двама – Аугуст вон Сикардсбург за основната сграда в неоренесансов стил и Едвард ван дер Нюл за пищния интериор. Операта е завършена за осем години, но гражданите не са никак впечатлени. Наричат сградата подигравателно „потъналата ракла“ и дори императорът потвърждава: „Да, наистина е забита в земята“. Нестихващите критики довеждат до това чувствителният ван дер Нюл да предпочете да сложи край на живота си, а десет седмици след него Сикардсбург получава инсулт и също умира. Франц Йозеф приема смъртта на архитектите си тежко и през останалата част на управлението си се въздържа от каквито и да е изявления относно произведения на изкуството и остава в историята с легендарната си дежурна оценка за всичко: „Беше много хубаво, много ми хареса.“
Въпреки драмата, първият сезон на операта с капацитет 2000 зрители е открит през необичайно студения май на 1869 година с „Дон Жуан“. Освен Франц Йозеф, съпругата му Сиси и публиката, присъстват и 300 войници, които да затоплят сградата с телесната си топлина.
Исторически обаче този неприятен старт на виенската опера няма никакво значение, защото тя е и си остава един от най-красивите и важни оперни театри в света, особено разкошен вечер, с великолепен интериор, който може да се разгледа подробно с организиран тур.
Виенската опера стои на масата на световната култура, програмата е различна всеки ден, така че няма да намерите непрекъснати серии от постановки на която и да е конкретна продукция.
Днес репертоарът е много богат с произведения от бароковия период до XXI век, с фокус върху XIX век. На сцената са пяли огромни имена като Енрико Карузо, Мария Калас, Лучано Павароти. Разбира се виенската опера е тясно свързана и с имената на Густав Малер и Херберт фон Караян.
По време на Виенския оперен бал Виенската държавна опера се превръща от сцена от световна класа в голяма бална зала, когато 150 двойки откриват дансинга за танци и празненство до сутринта.
Comments