Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Изразът „снежна Коледа“ в изкуството си има точен адресат и това е Питер Брьогел Стари – първият художник, който се прочува със снежните си картини във време, когато все още се рисува върху дъски и на този тъмен фон изобразяването на големи снежни пейзажи представлява сериозно предизвикателство.
Картината „Преброяване във Витлеем“ е нарисувана през 1566 година, непосредствено след най-прочутата серия на Брьогел – „Годишните времена“. Както самите времена – на брой впрочем шест, съответни на броя най-важни селскостопански дейности през годината - така и картината за Витлеем всъщност показва не библейски пейзаж, а животът на нидерландците-съвременници на художника. Подобно на повечето си по-късни картини и тук той е скрил много тайни послания, мини-истории и поуки и е показал по забележителен начин ежедневието на селяните и жителите на малките градчета. Картината е пълна с малки герои на фона на огромен пейзаж, а сред заетите със своите дела хора типично за Брьогел почти невидимо се прокрадва чудото. В случая това са Йосиф и Мария, които са сред отиващите към хана хора – тя на магаре, той пеша. Двамата почти не се отличават от тълпата – Брьогел се опитва да каже, че ако не носим Исус вътре в нас, няма как да го забележим около нас.
Картината „Преброяване във Витлеем“ се явява социална критика и целият сюжет е измислен така, че да подчертае приликите между юдеите, угнетени от Римската империя и нидерландците под управлението на католическа Испания. Брьогел Стари обаче успява така хитро да поднесе своята критика, че на практика испанците не само одобряват, но и насърчават разпространението на този сюжет и са известни поне тринадесет копия на тази картина, направени от Питер Брьогел Млади.
Питер Брьогел Стари пренася историята за преброяването във Витлеем и пътуването на Йосиф и Мария, описани в Евангелие от Лука, в Нидерландия от ХVІ век. Над земята се стели люта зима, слънцето вече залязва, а сезонът е зимен и то към края на декември, защото селяните се готвят да колят прасето. Впрочем абсолютно разпознаваем символ за много части на Европа. Около колячите се вижда приготвена слама за пърлене и дърва за огън. Останалите хора на картината са заети с типични за времето занимания – в далечината строят плевня, товарят дърва, метат, вървят по замръзналото езеро. Сред всички тези хора се забелязва дърводелецът Йосиф, нарамил трион и с прекалено голяма за времето шапка, така че тя скрива лицето му. Зад него на магарето е Мария, вероятно бременна, но покрита с голямо тъмно наметало. До магарето върви един вол – това са двете животни, на които е писано да присъстват на раждането на Спасителя. Преброяването се извършва в хан, върху който се вижда герба на управляващата династия в Испания. И макар да се нарича преброяване, всъщност става въпрос за събиране на данъци и се вижда как хората плащат на чиновниците.
Присъствието на императорския герб върху хана е доста любопитна подробност. От една страна това недвусмислено напомня за испанския гнет, срещу който борбата в Нидерландия вече е започнала. От друга страна това е личният герб на императора и чрез него на обикновените хора, за които тази картина е като учебник, става недвусмислено ясно, че дори Исус е роден във владенията на римския император, чийто герб остава непроменен през вековете. Така Брьогел хвърля мост между библейската власт и съвременния кралски двор.
Както във всички останали до наши дни картини на Брьогел, така и на тази, по удивителен начин са описани и най-дребните детайли, например сълзата на прасето, лицата на хората не са изобщо идеализирани, а цветовете са изразителни дори пет века по-късно. Снежна Коледа имаме все по-рядко, дано не остане само в картините на Брьогел. Но там поне е безсмъртна.