Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
В живописта като че ли всичко ново е добре забравено старо, но що се отнася до портретите на чернокожи, това със сигурност не е така. Последните няколко десетилетия са най-добрите в историята и за чернокожите художници, и за творчеството им. На нас пък това дава възможност да се докоснем до едно различно изкуство.
Линет Ядом-Боаки е толкова известна, че може да се смята за класик в изкуството, още повече това е нейната специалност – да преразказва класически портрети и сюжети. В случая „преразказва“ е точната дума, защото за каталозите за изложбите си тя пише разкази и истории, които публикува заедно с картините си. „Възкресете оракула“ е един от нейните портрети в колекцията на Пино в Париж и понеже картините й са доста големи по размер, ефектът е много силен.
Както и на други нейни портрети, така и тук има много силни препратки към класическата живопис – тъмния фон, крупната фигура на преден план, нарисувана до кръста, погледът право към зрителя, внимателно избраната поза. Родителите на Линет са от Гана и всичките й модели са чернокожи. Съответно и най-често срещаните въпроси към нея са „Кои са тези хора? Откъде са?“, понеже зрителят, изправен пред голям портрет, очаква по презумпция да разбере кой е нарисуван – ако не с име, то с насочващо заглавие. Тук очевидно няма оракул, всичко е една шега. А дали ще я разберем от бялата или от черната страна си е наш проблем – вижда се, че имаме избор. Линет просто дава – по собствените й думи – „предложения за хора“, които да оживеят в класиката.
Точно така – в черно и бяло – рисува и Дебора Робъртс. Колажите й, които най-често са на чернокожи дечица, са очарователни.
Този се казва „Искрено се заклевам“. И тук най-видимият символ е черното и бялото, това е като някакъв наивизъм. Странната и доста двусмислена комбинация от лица на деца и ръце на възрастни не е случайна. В гетата, където Дебора работи, малките момчета по презумпция се очаква да пораснат като проблемни тийнейджъри и опасни възрастни. Това проклятие на очакванията тегне над чернокожите деца от най-ранна възраст, когато те са просто невинни личица. Дебора Робъртс иска да им даде шанса да са невинни и уязвими, да бъдат видени и мислени като деца, отвъд предразсъдъците на обществото и поп културата. Между черното и бялото може да изберат и неочевидното.
Все още непознато, все още неочаквано, изкуството с чернокожи модели веднага грабва вниманието в галериите. Неизбежно сравненията ни винаги са с онова, което познаваме и така, сложено в познат контекст, имаме нов поглед и нов избор на хора. Хубаво е.
Comments