ПРЕЖИВЯВАНЕТО "БУРЯТА" В НАРОДНИЯ ТЕАТЪР

Елица Павлович

Instagram: @elitzapavlovitch

Снимки: https://nationaltheatre.bg/ Фотограф: Гергана Дамянова

В живота ни няма много такива срещи с изкуството. Обикновено възторгът пред красивото и съвършеното трае мигове или минути, колкото поглед върху прекрасна картина или чуден музикален мотив. На сцената на Народния театър възторгът трае час и половина – тотално обсебващо зрелище.

„Бурята“ на Робърт Уилсън е незабравимо преживяване и то е нещо по-различно, нещо повече от театър. Най-близкото до тази постановка е пърформънс и то такъв, който спокойно може да намери мястото си в някой музей – всяка сцена е като картина и в който и да е условен момент може да се направи мислен отпечатък от случващото се пред очите на зрителя и той да го скъта в сърцето и ума си и да го пази като спомен, като сън.

„Бурята“ е късна и кратка пиеса на Шекспир. Семейството ми се вдъхнови толкова много от видяното, че на другия ден си купихме оригинала на шекспировия текст – една книжка малък формат, в която самата пиеса е само петдесетина странички, а останалото са анализи и обяснения. При Робърт Уилсън няма нужда от никакви обяснения – всичко е закодирано в образи и звуци, които са общовалидни и разпознаваеми във всички страни и вероятно във всички епохи – както впрочем и стиховете на Шекспир.

„Бурята“ разказва история, която е понятна с малко думи – Просперо е могъщ магьосник и е в центъра на действието. Той е бивш херцог на Милано, коварно детрониран от своя брат и живее на остров в морето с дъщеря си Миранда, верния дух Ариел и слугата Калибан. Един ден часът на отмъщението настъпва и Просперо предизвиква морска буря, която разрушава кораба на брат му и на острова попадат в плен всички врагове на Просперо, с децата и слугите си, така че съдбите им са в негови ръце. Има коварство и любов, песни и танци.

Представлението започва много ефектно и всички герои се представят пред публиката с продължителна пантомима, така че ми се стори, че текст изобщо няма да има, а ще гледаме „Бурята“ като илюстрация без думи. Всъщност нямах нищо против. Сценографията, осветлението, звука, костюмите и грима са изключителни! Нищо не е случайно, всеки жест, звук и движение на сцената са премислени и отработени до последния детайл.

Един поглед към програмата на представлението разкрива каква огромна работа и екип стоят зад реализацията на този проект. Робърт Уилсън е довел със себе си много хора, които да оформят скелето на представлението, но без българските участници нищо нямаше да се случи. Постановката е безупречна, а актьорите до един са изключителни. Аз изобщо нямам съмнения в качествата на актьорите у нас, но представление като това е огромно изпитание – в него те танцуват, пеят, рецитират, летят, лаят и крещят.

Безупречни от първия до последния миг. Дрехите и грима на Яши Табасоми ги правят почти неузнаваеми и желанието на самия Робърт Уилсън е било до последния момент да не се разгласява кой каква роля играе. На фона на светлия декор силуетите на героите открояват не само странните им костюми и прически, но и всеки жест, положението на ръцете им, всяко малко движение. Не видях нито една грешка, цялата трупа е като идеално театрално същество.

Зрителят няма как да се подготви за този спектакъл – той не прилича на нищо, което се играе в този или който и да е друг театър. Усещането накрая също е особено. Аз гледах постановката на 30 декември, но ми се иска да бях отишла на последното за годината представление на 31 декември, защото „Бурята“ прилича на хипноза, на сън, в един свят в който слънцето изгрява зад кулисите, а Ариел е ангел с бели криле – нима може да се влезе от една година в друга с нещо по-изумително.