top of page
Writer's pictureПопаганда

„ПРИВЕТЛИВО МЯСТО“ ИЛИ АКО ДАНТЕ БЕШЕ АРХИТЕКТ

Елица Павлович


Във Венеция се ражда феномен, който се простира в миналото и бъдещето, събира в себе си истории и легенди, не оставя никого равнодушен и почитателите му го сравняват с „Божествена комедия“.


Става дума обаче не за текст, а за сграда – палацото на фондация „Куерини Стампалия“, която през 2019 година навършва 150 години. На тази годишнина е посветен филмът „Приветливо място. 150 години фондация „Куерини Стампалия“ във Венеция“, който може да бъде видян в рамките на виртуалния фестивал Master of Art този месец.

Годишнината подсказва, че последният представител на рода Стампалия – седмо поколение, на име Джовани Куерини – завършва земния си път през 1869 година. Приживе той скандализира родителите си и цяла Венеция като заявява твърдо, че никога няма да се ожени и няма да има деца. Джовани е високо образован, начетен и с модерно мислене. Неговата къща е първата във Венеция с електричество, а в завещаната от него библиотека е предвидено да има отделна стая за четене за жени. След смъртта си той не само оставя цялото си имущество на града, но и дава точни разпореждания – наследената от него библиотека с над 42 000 книги, 1 400 ръкописа, 3 000 гравюри и още съкровища да стане средище за обучение, изследвания и срещи, като работи денонощно. Така учените и студентите ще знаят, че по всяко време на денонощието могат да отидат някъде, където ще са сред свои. Заветът му се спазва досега и няма студент или учен във Венеция, който да не пази спомен от особения звук на дървените подове на читалните и миризмата на влага и плесен, които съпътстват престоя в библиотека Стампалия.


Това обаче е само едната част от историята на фондацията и ако беше само тя, Куерини Стампалия щеше да е просто една от многото старинни библиотеки, включени в съответните каталози и класации. За щастие се случва нещо много по-забележително.


В продължение на половин век, започвайки от 60-те години на миналия век, палацото на фондацията е реставрирано и реконструирано от четирима от най-великите живи италиански архитекти, представители на четири различни поколения.


При това например Марио Бота го прави абсолютно безплатно. Промяната в цялата сграда – от подземния етаж с реставрирания средновековен кладенец, през дворчето с малки канали до последния етаж на галерията с абсолютно минимъл дизайн – е нищо по-малко от гениална.


арх. Жан-Пиер Далбера


Всичко в сградата е абсолютно съхранено, като това се смята за една от най-добре запазените исторически къщи в Европа, като в същото време промените са функционални, красиви и напълно съвременни. Над затворените помещения в приземния етаж е опъната метална мрежа, която хвърля върху мозайката на пода отблясъци досущ като от вода.



Стените на галерията са деликатно оцветени в унисон с изложените във всяка стая произведения на изкуството, а стълбището е зелено, защото е вдъхновено от една прекрасна зелена рокля – нима може да има нещо по-италианско?

Прекрасен и вдъхновяващ филм, който веднага прави света наоколо по-светъл и смислен и дава много далечни хоризонти.


Бюст на Куерини Стампалия от Ергономик


Градината е работа на арх. Жан Пиер Далбера



Commentaires


bottom of page