Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
2020 беше по-особена година – приспособихме домовете си, за да отразяват новия ни начин на живот и работа вкъщи, създадохме нови навици да общуваме и да гледаме света през камерите на лаптопите и прозореца на Интернет.
Но тази склонност да вкарваме външното вътре, да се капсулираме и имитираме преживявания, закрепостени на закрито, не е никак нова. Човекът има естествена склонност да възпроизвежда преживявания и да владее света по лесния начин, като го свива до рамките на „моята крепост“. А едно от най-ярките явления в това отношение е свързано с фотографията в средата на XIX век.
Тогава магията на студийната фотография създава илюзията за романтични, сюрреалистични или провокативни приключения, достъпни от фотьойла.
През 1838 година така наречените cartes de visite се превръщат в един от големите феномени на XIX век. Мънички портрети картички се разпространяват главоломно. Такива картички се колекционират в албуми, разменят се и дори търгуват сред близки и познати. Обикновено направени в студиото, те имитират далечни пейзажи или периоди в годината като Коледа например и предлагат „виртуално“ бягство за зрителя, стоящ у дома.
Реконструкциите на заснежен склон, закована върху него шейна и две дечица, „спускащи“ се по него с бял прах, имитиращ снеговалеж, се превръщат в класика.
The Victoria and Albert Museum, London
В България това е така и до ден днешен из фотографските студия, които всяка година допълват декорите си за имитация на преживявания – от фалшиви празнувания на детски рождени дни до семейни коледни портрети пред нарисувани „горящи камини“ от картон, асортиментът е все по-богат.
През XIX век европейците са все по-очаровани и от това което намират за „екзотично“. Създаването на такива cartes de visite осигурява на по-богатите начин да си правят снимки от страни, които никога не са посетили. В Обединеното кралство например е много модерно да се снимат и да се колекционират снимки на „индийци“, а във Франция стават много популярни сцени, показващи Алжир, Мароко и Тунис. Снимките са и идеологически заредено оръжие – героите например „работят“ със селскостопански инстурменти или се занимават с рисуване на грънци на фона на пустинята. Фотографите нарочно предпочитат подобни исторически идеализирани визии, независимо от това, че в Алжир например градските центрове изглеждат като модернизиран Париж по това време.
През същия период във Великобритания лорд Тенисън кани Джулия Маргарет Камерън, за да направи фотоилюстрации към неговите „Идилии на краля“, поредица от повествователни стихове, базирани на легенди за крал Артур. Така се раждат снимки като тази, на която три жени обграждат ранения крал Артур, докато той е отвеждан с лодка от Камелот. Фотографката започва да експериментира със създаване на изображания, които умишлено често включват драскотини, петна и други следи, използва разкъсани тъкани, за да създаде илюзия за мъгла и падащи вълни и дори рисува луна върху негативаа на снимката, за да имитира дори още пейзажа.
В началото на ХХ век барон Джорд Хойнинген-Хуене започва дългата си кариера във Vogue с договор за създаване на именно такива фотографски фонове и става главен фотограф на френското издание до 1925 година.
Но най-известен (и вероятно сте чули вече няколко пъти името му в „Короната“) е Сесил Бийтън, който се отличава с много сложни декори, заради които се превръща в любимия придворен фотограф. Неговите сцени са щателно проучени и планирани, така че да имитират блясъка на историческата кралска портретна живопис. Бийтън предпочита нарисувани фонове на сцени на открито, които често имитира от истински произведения на изкуството. Те включват рококо картини като „Люлката“ на Жан-Оноре Фрагонар (1767) или римски руини от гравюра на Франсис Виварес, или зимна пързалка видяна в картина на Рекс Уислър. За да се създадат декорите за портретите на кралското семейство, които да са хем интимни, хем грандиозни, се грижи специална фирма за декори в западен Лондон. Бийтън набира цветя от собствената си градина, за да украси обкръжението на седящите. Така каскадни аранжировки на рози, карамфили, лилии и хортензии запълват пространството между фона и младата Елизабет, задължително съчетани с флоралната й рокля на Норман Хартнел.
Студийната фотография винаги е предлагала начин да се пренесе въшното вътре.И
независимо дали са викториански карти de visite, модни сесии за Vogue или емблематични кралски портрети, тези студийни снимки отразяват съвременната култура, социални промени и промените във фотографските технологии, които ни позволяват да пътуваме в един въображаем свят от уюта на собствения си дом.
Comments