Елена Миланова
Instagram: my_italian_days
През 1892 година Пол Синяк акостира яхтата си Олимпия в пристанището на Сен Тропе.
Той е един от многото импресионисти, които следват примера на Моне и пътешестват до средиземноморието в търсене на южната светлина и създават райски пейзажи, показващи спокоен, семпъл живот сред природата, за какъвто в пренаселения Париж хората вече могат само да мечтаят.
Пол Синяк е един от основателите на неоимпресионизма (заедно с Жорж Сьора) и е един от авторите на нова художествена техника – поантилизъм. Картините им са на „парченца“, подобно пиксели, което създава ефект, сякаш трептят. На Лазурния бряг го придружава приятеля му Анри-Едмон Крос, който също е художник от движението на неоимресионизма и двамата се отдават на развитието на тази техника.
Абсолютно разкошен пример за творчествеото на Синяк, техниката на поантилизма, неоимпресионизма и мита за мирното съществуване в хармония с природата е картината, която ми е най-любимата от колекцията на Хасо Платнер, която в момента може да се види в музея Барберини в Потсдам. Казва се „Пристанището при залез слънце, опус 236“. Пол Синяк наема стая във вила (която после купува и в момента е музей) в Сен Тропе с изглед към залива. Пристанището е притихнало и плуващо в златните нюанси на залязвщаото слънце. Уморени и тихи рибарски лодки се прибират, сякаш понесени върху златните спокойни води към вечерта.
Светлината и композицията са съвършени. Синяк смесва пред очите на зрителя допълващи се цветове в съседни точки, комбинирани като решетка, която създава впечатление, че в различни зони на картината цветът е течен – златно до жълто, лилаво до синьо, а вляво е зеленото на дърветата.
Картината е в идеален баланс – за разлика от предишните представители на импресионизма, новите като Синяк не търсят спонтанност. Художникът внимателно, с план и с голяма дисциплина се придържа към идеята и структурата. Вижте как по протежение на пристанището, морето и небето всичко изглежда златно и как контрастира с елементите в нюансите на синьо и виолетово. Вижте триъгълника, който се образуват лодките, които се приближават към брега и триъгълниците, подчертани от преувеличените контури на платното на лодката на преден план, вижте как хвърлените сенки върху водата насочват погледа към нея, придавайки дълбочина и обем.
Това пристигане е почти тържествено, а впечатлението за пълна тишина допълва мечтателното настроение, което е много характерно за художниците на неоимресионизма. Те представят Лазурния бряг още недокоснат от индустриализацията като една социална утопия – мирно съжителство между свободни индивиди, идеално вписани в красиви пейзажи.
Иска ми се да тръгна още сега.
Comments