Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Пролетта се свързва с птиците, но често и със зайците, може би заради великденските зайци или заради толкова популярната представа за зайци сред трева и горски цветя – съвсем пролетна картина.
Сред художниците няма никой по-свързан с тези пъргави, симпатични подскачащи животинки от Бари Фланаган.
Бари Фланаган е валиец – роден е в Северен Уелс, на брега на Ирландско море. Първоначално той учи архитектура, а след това скулптура. Като студент Бари издава с приятелите си списание и прозата му е талантлива и забавна, каквито са и скулптурите му. Произведенията му са най-различни, Фланаган е един от най-успешните творци на Обединеното кралство, той е представител на държавата на Венецианското биенале през 1982 година, а през 1991 е избран в Кралската академия по изкуствата и е награден с рицарско звание.
Фланаган печели много добре, но живее скромно, грижи се с любов за жена си и двете си дъщери и помага с всичко, с каквото може, понякога на напълно случайни хора. Например когато чува една жена, която се оплаква, че дъщеря й не може да плати за курса си за учители, той веднага го плаща. Такива жестове той прави непрекъснато, но не обича да стават публично достояние. Бари Фланаган умира през 2009 година, но след него остава голямо художествено наследство. Главно от зайци.
Първия си заек Бари прави през 1979 година. Историята му е напълно прозаична – той купува от един месар труп на заек и го прави от бронз. Скулптурата с име „Скачащият заек“ моментално става култова, а сред най-ентусиазираните клиенти на Фланаган са японски хотелиери и производителите на виното Бордо. От тогава зайците стават съвсем антропоморфни и се превръщат в своеобразно алтер его на художника – и те като него са забавни, заети да правят какво ли не – барабанят, мислят, танцуват, играят, скачат, подскачат, боксират се, но неизменно са с абсолютно сериозно и дори меланхолично изражение на лицето.
Много от зайците на Фланаган са големи и са разположени навън, в публични пространства из градове в целия свят, така че човек може да ги срещне напълно неочаквано. Един от най-известните е заекът Нижински, кръстен на известния балетист и танцуващ почти като него. Скулптурата е висока два метра и половина и е продадена за близо милион и половина долара. Друг много симпатичен заек е „Мислителят“, заел същата поза като статуята на Роден.
Разбира се, заекът си има и поетична страна. За китайците заекът е символ на живота. Египтяните вярват, че заекът е единствения обитател на луната и той е символ на безсмъртието. Фланаган вярва, че тези символи доближават заека до човека. Освен това той е силно впечатлен от конете на фасадата на Сан Марко и как всеки от тях си има своя физиономия. Това също е вдъхновение за зайците, с техните странни занимания.
Заекът Нижински танцува на една пролетна ливада – не е ли напълно в духа на сезона и то с щипка лудост. Бари Фланаган би харесал такова начало на пролетта.
Komentar