Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Едно-едничко цвете може да събере в себе си абсолютното, божествено съвършенство на природата. При това – в черно-бяло. Доказателство е снимката на Иможен Кънингам „Цвят на магнолия“. Това е и най-известната творба на знаменитата фотографка, една от първите успешни жени в тази професия в САЩ, която през дългия си почти век живот снима и голи тела, и природа, и индустриални пейзажи, и знаменитости, и улична фотография.
Родена е през 1883 година и умира на 93 години, до последния си ден активна, остроумна и непримирима. „Цвят на магнолия“ е не само най-знаменитата й снимка, но и произведението, с което името й се свързва най-често. Тя мрази снимката и в края на живота си казва, че популярността на магнолията почти е унищожила нейната красота. Почти.
Интересът на Имоджен към снимането на растения датира от 1906 година, когато тя следва химия в университета в Сиатъл и започва да снима растения за факултета по ботаника, за да плаща за обучението си. През 1933 година Имоджен се омъжва, мести се с мъжа си в Сан Франциско, ражда три деца и като типична домакиня от онова време има градина, с която се занимава. Там тя продължава да снима растения.
В Сан Франциско Имоджен учредява Калифорнийското градинарско дружество, за което прави снимки, които са толкова прецизни, че могат да се използват за научна работа.
Извън връзката й с науката, започнала още в студентските й години, Имоджен Кънингам е преди всичко художник във фотографията, така че гледайки снимката с магнолията, не науката е първото, което идва наум, а съвършенството на белия цвят. С това този образ напомня на прекрасните ранни рисунки на Джорджия О’Кийфи и на потресаващите, еротични снимки на цветя на Робърт Мейпълторп.
Цветът на магнолията е снимка, която Имоджен прави през 1925 година. До края на живота си през 1976 година тя не създава нищо, което да надмине по съвършенство и известност този кадър. Магнолията остава ненадмината и до днес.
コメント