Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
„Силата на пръстените“ и „Къщата на драконите“ съвпаднаха по излъчване и конкуренция за зрителското внимание. В моята седмица има място и за двата, но премервам нивото на предпочитанията ми по този, който очаквам повече. Очаквам повече „Силата на пръстените“.
Мисля, че двата сериала реално не са сравними. Има някои общи неща – огроми бюджети, стратосферно качество и двата са пролози на „Властелинът на пръстените“ и „Игра на тронове“. И двата ги обединяват много големи амбиции, много високи очаквания на зрителите да се достигнат и надминат епоси, които са останали в сърцата им и към които се връщат често. Аз съм гледала трите части на Властелинът сигурно всяка година в последните 20 години. Но общите неща между сериалите са единствено тези. Двата сериала са пълни противоположности. Драконите е сив, метафоричен и грозен филм. Единствената красота е суровата на природата и реещите се дракони. Историята е порочна, мрачна, изпълнена с насилие, инцест и внушения за средновековна примитивност. Това е история за падението, в нея героите са двулични, подмолни и тиранични. Не се разбира лесно кой е добър и кой лош, което прави интригата по-голяма. За разлика от Троновете, тук няма много насилие и секс просто заради ефекта. Насилието ме отблъскваше безкрайно в „Игра на тронове“, отблъсква ме и сега. Новото тук е, че още от първия епизод се вижда, че създателите се опитват да правят паралели с нашето, уж по-цивилизовано, време. В първите минути виждаме как жена умира при раждане. Обикновено в такива сцени на избор „жената или бебето“ мъжът избира жената, а тя иска да се жертва на всяка цена. Свободната й воля надделява и се превръща в семейната светица. Тук е точно обратното – жената определено не иска да се жертва заради бебето си и иска да живее, но няма избор, не е собственик на тялото си (добре дошли в 2022) и трябва да умре, защото мъжът й взима решението вместо нея. По-натам по време на сезона няма чак такива прозрения, така че сюжетът се движи в познатата посока – кой да седне на трона.
В това време Пръстените разказват една съвсем различна история за красивото и моралното. Всяка изречена дума се сравнява с оригиналния текст и стил на Толкин, всеки герой е разглеждан под лупа, всеки времеви отрязък е критикуван и анализиран. Човечеството се отнася с голямо съмнение към Джеф Безос, който придобива за стотици милиони права върху произведеня на Толкин и си личи, че голямата цел на Amazon е да не провалят нищо от наследството му.
Пръстените е разказ за старата борба между доброто и злото. Той е окъпан в светлина и красота във всеки кадър, с герои, които буквално светят, със спиращата дъха естетика и технологии, които са толкова напреднали, че вече могат да изобразят в прелестни картини красивия ум на писателя. Насилието е рядко и е само срещу злите същества, които даже не са хора. Героите се придържат към моралните си кодекси, лоялността е сърцето, както е и при Властелинът. Дори някой да залитне към силата на невидимия Саурон, той бързо получава наказанието си и се поправя. За мен Пръстените е по-силният сериал, историята, към която ще се връщам отново. Смятам, че епохата на антигероите, родила „Игра на тронове“, които завладяха телевизионния екран в последните десет и повече години, е в своя залез и Драконите ще са един от последните примери. Живеем в среда на голяма несигурност и стрес. Психичното здраве е приоритет номер едно за по-младите поколения. Наличието на морален компас също, хората се обръщат към ценностите, справедливостта, благородството, лоялността и постепенно се завръщат към красивото, почтеното и градивното. Това е причината да мисля, че Пръстените ще надживеят Дракона.