Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Ирина Антонова признава, че кариерата на музеен директор не е нейната мечта. Когато пристига на работа в музея през 1945 година, каменните стени я задушават и тя си казва – дълго няма да издържа тук. Освен това и характерът й е друг – енергията се усеща около нея почти физически, тя обича да вижда бързо резултата от действията си. В Пушкинския музей резултатите изглежда не идват достатъчно бързо, но за точно 75 години работа там, Ирина Антонова има с какво да се похвали – тя става директор през 1961 година на единствено здание с продънен течащ покрив, а в края на мандата й Пушкинския музей има 29 сгради и проект за музеен град с площ над десет квадратни километра.
Никой директор на музей в света не е постигнал повече. Впрочем, никой и не е бил директор по-дълго време.
Когато през 1961 година я избират за директор на музея, тя няма никакъв административен опит, нито заема каквато и да е длъжност. Както всички служители и тя бърше статуи, мие подове и пренася кофи с вода, капеща от продънения покрив. На колегите им отнема години да престанат да я наричат Ирочка. От друга страна Ирина Антонова е минала проверката на властта – изпращат я да стегне разрушения руски павилион във Венеция и тя за нула време намира майстори, материали, организира ремонта и прави всичко навреме. Кандидатурата й за директор е одобрена с думите „Тя може“.
75 години Антонова доказва, че може наистина. През 1961 година покривът на музея е продънен и от него се лее вода. Антонова най-редовно пристига в музея посред нощ, защото на пазачите е забранено да местят картините ако тя не присъства лично. Разширението на музея е спешно – то е колкото важно за физическото му оцеляване, толкова и сбъдване на мечтата на първия му директор Иван Цветаев. Ирина Антонова сама обикаля по инстанциите, в Моссъвет и проучва състоянието и статуса на съседните къщи. Още през 1961 година тя успява да извоюва едно съседно здание, да застави единствения му обитател да го напусне и да го реставрира в рекордно кратък срок.
Тогава се обажда министърката на културата Фурцева и казва, че в тази сграда ще се настани Госконцерт. Решението е взето, край. На другия ден Антонова не идва на работа и поръчва да предадат на Фурцева, че е получила остра сърдечна криза. Фурцева отговаря – Дяволите да я вземат, оставете я. Ирина Антонова моментално оздравява и още по-моментално пренася в зданието 350 хиляди графики. Там и до днес е дома на графиката към Пушкинския музей.
Подобни са историите за повечето добавени сгради. Например шестетажна жилищна кооперация, строена през 1914 година и предназначена за Министерство на отбраната. Ирина Антонова отива да го иска от военните, които й казват в прав текст – „Ирина Александровна, не посягайте към този дом, той е за маршалите“. Но тя успява да се пребори и домът е даден на музея.
Точно до тази сграда има детска градена. За нея Ирина Антонова спори с Юрий Лужков. Кметът й отказва, защото детските градини са неприкосновени. Тогава тя пак намира решение – в сградата да се помещава Музейон, център за естетическо възпитание на деца и юноши. Лужков отстъпва.
Неочаквано, но един от най-големите скандали е с Института по философия, който заема красивата къща на Голицини. Директорът на института си позволява да я обижда с неприличини думи и тогава Антонова го вика в кабинета си и му доказва, че като бивша военна медицинска сестра е запозната с достатъчно непристойни думи. Директорът отстъпва, институтът се мести в нова сграда на Таганка, която Антонова лично инспектира. След като спечелват имението на Голицини, следват и зданията отляво и отдясно, в които се разполагат галерията с изкуство от Европа и Америка от ХІХ – ХХ век и фондовете на музея. След скандал е присъединен и международния център Рьорих, както и две сгради, в които са изложени дарените на музея лични колекции.
С тях музея вече има сградите от цялото каре наоколо, както мечтае Иван Цветаев в своя дневник.
След като изпълнява неговия завет, Ирина Антонова продължава със своя още по-амбициозен план. През 2006 година в музея има голяма ретроспективна изложба на Норман Фостър. Ирина Антонова се възползва от гостуването му, за да го помоли да изготви план за цял музеен град.
През 2008 година е обявен конкурс – тази формалност е необходима, защото чужда компания не може да оперира в Русия без местен партньор – и проектът на Фостър печели. Той предвижда да се изгради сложна схема от подземни преходи между сградите на музея, а в центъра да има абсолютно нова изложбена площ във формата на стъклен петолистник. За целта се предвижда да бъдат съборени няколко здания, част от които са паметници на културата. В хода на последващите скандали Фостър напуска проекта през 2013 година. По същото време и Ирина Антонова подава оставка като директор на музея и заема специално създадената за нея длъжност президент.
През 2014 година е обявен втори конкурс за музеен град и той е спечелен от бюрото на Юрий Григорян. Този проект също предвижда събарянето на няколко сгради, подземни преходи и нови изложбени площи, включително нова концертна зала във формата на стъклена сфера. В края на поетапната реконструкция, която се очаква да приключи през 2026 година, в комплекса ще има девет площада, всички свързани с преходи помежду си и изложбена площ за повече от 700 000 експонати, с които музеят разполага.
Очаква се комплексът да може да приема поне по пет милиона човека годишно и да стане първият културен клъстър в Русия.
Предложението на Пушкинския музей е в памет на Ирина Антонова да се построи специален международен Антоновски център за научно-изследователска дейност и към него да се учреди фонд. Името на Ирина Антонова ще носи и Галерията на старите майстори, на нея ще е посветена и изложбата с колекцията на Иван Морозов догодина.
Амбициозна програма за една амбициозна жена, която заслужава името й да се помни дълго.
Comments