Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Времето е относително понятие за кралете. На 2 юни 1953 година Елизабет ІІ е коронясана за кралица, но всъщност тя сяда на трона още през февруари 1952, когато умира баща й. Юни е подходящ месец за тържества, а и времето за подготовка е достатъчно. Част от тази подготовка е и изготвянето на официална снимка и портрет на новата кралица.
Сесил Бийтън е избран да направи официалния фотографски портрет на кралицата и макар че той е достатъчно известен, за да не се изненадва от избора чак толкова, самият Бийтън признава, че е бил очарован и развълнуван от предложението.
Предишните фотографии на коронации на британски монарси са правени през 1911 и 1937 година. Сесил Бийтън решава да промени традицията. Той изоставя статичния портрет на кралското семейство в полза на доста по-театрална и драматична обстановка, като снима Елизабет не в Бъкингамския дворец, както е традицията, а в Уесминстър Аби, където е коронацията. На портрета Елизабет ІІ е в пълната си кралска власт – с корона, скиптър и кълбо, облечена в подплатено с хермелин наметало и роклята за коронацията, ушита от Норман Хартнел, който шие и роклята за сватбата й. На коронационната рокля са избродирани цветните емблеми на страните от Британската общност. Бийтън прави серия от снимки, някои от които са напълно традиционни и на тях Елизабет е в профил, както я изобразяват на монети, банкноти и марки. На други позата й е по-свободна и младата кралица гледа към зрителя.
През 1954 година италианският художник и портретист Пиетро Анигони е поканен да нарисува портрет на младата кралица. Пиетро е известен с това, че рисува в стил, силно повлиян от италианската ренесансова живопис и такъв е и портретът, който прави на Елизабет ІІ. На него тя е облечена в кадифено наметало и позира на фона на идеализиран италиански пейзаж. Погледът й се рее някъде настрани от зрителя и цялостната й визия отговаря на идеалните кралски портрети, утвърждаващи божествената власт на суверена.
През 1969 година Анигони е поканен отново да нарисува кралицата и в течение на осем месеца тя му позира 18 пъти. Крайният резултат е невероятно въздействащ портрет, който кралското семейство купува от него. На втория си портрет Елизабет е облечена в червен мундир, не носи никакви кралски символи и по думите на самия художник е изобразена в своята самота, замислена и сериозна.
Интересен факт е, че италианецът Пиетро Анигони дължи запознанствата си в Англия и навлизането в артистичните среди на острова на своя близък приятел и колега от академията във Флоренция – българинът Димитър Крачков. Последният живее в Англия, двамата често си гостуват и водят редовна кореспонденция. Именно Крачков запознава приятеля си Анигони с художници и галеристи в Лондон и това отваря пътя му до поръчки от най-високи места – освен кралицата, той рисува и сестра й Маргарет.
Божествена власт и божествени портрети – това е само началото. Времената се менят, а с тях и кралицата, както и нейните портрети. Днес първите й черно-бели снимки и маслени портрети изглеждат точно толкова антични, колкото и тези векове преди нея. В тази приемственост има нещо вечно и то е, което крепи короната.
Comments