Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Двете са съвършено симетрични – еднакво вдигнати са роклите, кацналите в скута шапки, лицата на двете брюнетки са като жена в огледало. Картината на Огъстъс Егг прилича малко на загадка от „Открийте разликите“. Точно това се захваща веднага да издирва зрителят и да открива малки несъответствия между едната половина на изображението и другата, и няколко неочевидни детайли, които правят двете спътници различни.
До едната седи кошница с храна, а до другата букетче цветя. Едната подремва, докато другата чете книга, а навън се разгръща ярък и разнообразен пейзаж, който заема центъра на картината. Двете момичета са фокусирани вътре – едното в книгата, а другото в личните й медитации. Те пътуват и въпреки това всяка си остава в своя свят, в тази „кутия“ която ги превозва и рамкира с тези мрачни, еднообразни цветове. Точно това е интересното – гледката от прозореца привлича към цветния хаос на света, към гората, езерото и планинския хребет, а двете жени са затворени.
Двете спътници споделят едно и също пространство, едни и същи шапки и едни и същи рокли, но въпреки това двете не си взаимодействат по никакъв начин и всяка изглежда апатична – и към отсрещния човек, и към гледката. Двете са очевидно богати и могат да си позволят възхода на транспортните възможности, но пътуват в такъв комфорт, с всички познати удобства, че напълно изхвърлят преживяването от пътуването. Ако бяха днес, героините на Егг сигурно щяха да зяпат в айфоните си, минавайки през живота напълно игнорирали факта, че навън има един цял истински свят за откриване и хора за опознаване.
Огъстъс Егг е роден в семейство на богат оръжейник и получава всичко, което може да се купи с пари през XVIII век. Той е голям приятел с Чарлз Дикенс, с когото основават „Гилдията на литературата и изкуството“ и играят заедно в пиеси, и като Дикенс има силен интерес към морални теми. Дикенс го описва като „скъп, нежен малък човек“, „винаги сладък, хумористичен, съвестен, напълно добър и напълно обичан“. Егг прекарва последните си готини в по-топлия климат на континтентална Европа и именно там, през 1862 година, рисува „Пътуващите спътници“. В цялото си творчество Егг се интересува от подобни противовеси – живота и смъртта, миналото и настощето, младостта и старостта, тъмното и светлото, монохромното и цветното и дори себе си рисува не като богат и заобиколен от приятели художник, а като самотен и страдащ поет.
Докато разглеждах негови картини, ми попадна една, която се казва именно „Минало и настояще“ и си помислих, че е много подходящо заглавие и за „Пътуващите спътници“. Миналото е навън – гледката, слънцето, шареният свят, очакващ някой да го открие. Настоящето е вътре – новото поколение, забило нос в своите таблети, обсебено от себе си и приело, че интересното и вълнуващото в живота се получава от екрани с различни размери.
Това приемане на света за даденост, на времето като безкраен ресурс, на удобствата и лукса за нещо полагащо се, а пътуването за гарантирано, е нещо, което е както хубаво, така и много осакатяващо. Егг може би е искал да каже и нещо подобно, когато е рисувал „Спътниците“ – трябва ва внимаваме, защото това, че можем да си позволим да се качим на влака, не означава, че можем да се насладим на пътя.
Comments