„ПЪТЯТ КЪМ ДОМА“ ИЛИ ЩАСТЛИВИТЕ ЕМИГРАНТИ

Елица Павлович

Instagram: @elitzapavlovitch

Щастливият емигрант е странна птица. Погледнато от позицията ни на страна, която обилно изнася икономически емигранти от десетилетия, финансовият успех продължава да е основното и на практика единствено мерило за успех. Далеч назад остават важни неща като човешка близост, социална сигурност, възможност за развитие и образование, контакти с интересни хора и много други неща, които в личния си живот слагаме на доста челни позиции.

Няма нищо случайно, че една от най-хубавите и честни книги за емигранти, която съм чела, се оказа писана от англичанка, която знае за темата изключително и само на теория.

„Пътят към дома“ на Роуз Тримейн е историята на един имигрант в Англия, написана от една англичанка. Авторката много съвестно е направила проучването си, за да разкаже максимално честно и вярно за героя си. Наречен с красноречивото име Лев, той пристига в Лондон от далечен беден град някъде из славянската огромна територия. Имената в книгата са измислени, защото Лев спокойно може да е руснак, поляк или дори българин. По-вероятно все пак е да е първите две, главно заради обилната употреба на водка и чай на всяка страница.

Историята на Лев не е нито лека, нито щастлива. Вдовец на средна възраст без никакви специални умения, освен почти свръхестествената работоспособност, оставил у дома майка и малко момиченце, той има поне два пъти повече причини да успее от всеки лондончанин. И успява.

Книгата е написана с почти магическо чувство на съпричастност към Лев и неговите лутания в емиграция.

Първата му приятелка по пътя е спътничката му в автобуса и тя избира най-стандартния модел за оцеляване – да стане държанка на богат мъж. Лев, който знае английски много по-зле от нея, познава много по-малко хора от нея и е далеч по-наплашен, се оказва богат с тези дефицити, които му осигуряват интересни и неочаквани срещи.

Книгата на Роуз Тримейн има награда Ориндж през 2008 година и това е напълно оправдано – това е много приятна за четене книга, с интересни обрати, симпатични герои и достатъчна доза смях, тъга, отчаяние, надежда, самота и любов. Това е награда за женска проза и тя е дадена на роман, написан да се чете с удоволствие – не да предизвиква задълбочени анализи, а да подбужда към съчувствие и емоции.

Лев е решен да оцелее и да успее и авторката щедро му е разрешила да сбъдне всичките си мечти. Не е важно какви са, нито къде, хората като него са обречени на щастливи завръщания. В един свят, в който всички понякога сме емигранти – външни или вътрешни –да запазиш способността си дамечтаеш е най-важното умение.