Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
На 30 декември 1916 година в река Нева в Петербург изплува трупа на Григорий Разпутин. Първото, което правят гражданите – втурват се с ведра и корита да изгребват водата наоколо, с надеждата тя да съдържа поне малко от могъщата сила на великия Разпутин.
В историята на дореволюционна Русия няма друга подобна фигура – на практика от 1917 година досега всяка година се появяват книги, филми, романи, балети, пиеси, пародии, разследвания, подкасти за Григорий Разпутин – и всички те само объркват нещата. В момента няма нито един безспорен факт за Разпутин освен този, че легендата около името му е много по-голяма след смъртта му, отколкото приживе.
Роден като най-обикновен сибирски селяк през 1869 година, Григорий Разпутин има бурна младост и когато е осъден за дребно криминално престъпление през 1897 година, той избира вместо каторгата поклонничество, като обещава пред съда да стигне пеша до далечен манастир в Сибир. Това пътуване се превръща в повратна точка в живота му – казано на съвременен език Разпутин „преоткрива“ себе си и животът му поема в посока, която разкрива пред него много повече перспективи от тези на престъпник от низшата класа.
Религиозен проповедник, лечител и пророк с огнени очи са нещата, с които историята го свързва най-често.
Разпутин определено не е православен в традиционния смисъл на думата, той непрекъснато е разследван за еретични прояви от църквата, а намесата му в делата на висшия клир изобщо не се приемат добре. Славата му на лечител се дължи най-вече на успешната му намеса в лечението на престолонаследника Алексей, който е роден с хемофилия. Смята се, че лекарите са предписвали аспирин, който всъщност разрежда кръвта и е абсолютно противопоказан за това състояние. Разпутин с призивите му за спиране на всякакви лекарства успява, може би неволно, да помогне детето да оцелее.
По-важното е, че когато се появява в царския двор през 1905 година, Разпутин заварва там хаос и несигурност – царската власт е заплашена, детето е болно, царицата и княгините са в паника. Със своя дар да говори и да убеждава Разпутин вдъхва спокойствие – това е достатъчно. Има различни свидетелства за негови лечителски прояви, типично за подобни случаи те са свързани с епилептици и други мелодраматични епизоди.
Най-неоспорима и необяснима е дарбата му да предсказва бъдещето. Запазено е писмото, в което Разпутин казва, че царското семейство няма да преживее и две години след смъртта му. Злокобни и напълно верни са и думите, с които в писмата си Разпутин се опитва да попречи на влизането на Русия в Първата световна война. Каквото и да е влиянието му в руския двор и колкото и противоречив да е имиджа му, в нито една друга държава от замесените във войната няма правителствен съветник, който да се опитва да потуши конфликта така настойчиво. Това е и основната причина в наши дни да се твърди, че всъщност убийството му е организирано и подсигурено от британското разузнаване.
На черните като въглен очи на Разпутин, които сякаш прогарят събеседника, са посветени цели глави в книгите за него. Дамите от висшето общество, както и дамите изобщо, просто не могат да му устоят. Освен това Разпутин (твърди се) е безсмъртен – при първото покушение през 1914 година, когато е намушкан в корема, той върви часове докато стигне до болницата и оцелява. Смъртта му настъпва след отравяне с цианкалий, след това три (смъртоносни) огнестрелни рани, като накрая тялото му е хвърлено в реката и аутопсията установява, че в дробовете му има вода, тоест е умрял от удавяне.
Това, разбира се, не е вярно. Разпутин е просто човек – наистина, необикновен човек. Има достатъчно доказателства, че контактите му с двореца са спорадични и влиянието му е силно преувеличено от съветската пропаганда, която го демонизира – и избива семейството му. Все пак писмата му са запазени и има свидетелства и за обратното – че е имал волята и властта чрез голямото си влияние върху царицата да промени хода на историята, но преждевременното му убийство слага началото на края на царска Русия.
Легендата за Разпутин се простира чак до поп музиката и едноименния хит на Бони М с доста непочтителен текст. Това щеше да е забавно, ако солистът на Бони М Боби Фарел не умира внезапно през 2010 година - в нощта на убиството на Разпутин и на същото място – до двореца на Юсупови в Санкт Петербург.
В световната история Разпутин се смята за първия човек от социалните низини, който успява да се издигне толкова високо, че реално да влияе на политиката в императорския двор, без да има ни най-малка представа от управление. Днес това си е направо норма.
Обаче Разпутин успява да остане в историята, а и песента за него е хубава – днешните политически гурута няма да споделят тази съдба.
Comments