Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Бодро, шумно и изиграно с хъс, това е едно типично балканско представление, моментално разпознаваемо на вид, цвят и звук.
„Радован ІІІ“ е пиеса, написана от Душан Ковачевич през 1973 година и е сред популярните му произведения, които всъщност никак не са малко и след тях е и филма „Ъндърграунд“ на Кустурица. Асоциацията с Костурица ще възникне неминуемо, дори ако зрителят няма представа за историята на автора. За това допринасят всички елементи на представлението – сценографията на Ивайло Николов, костюмите на Ива Гикова и изразителната музика на Асен Аврамов.
В типичен панелен апартамент спят Радован и Руменка – тя с ролки, той по потник. В апартамента съжителстват три поколения, като свекъра живее в банята, на челно място е шевната машина на Руменка, а кашоните от пералнята и телевизора са прибрани, в случай че потрябват. Изобщо освен многото кашони, на сцената има доста познати предмети, които и без думи създават подходяща атмосфера. Радован е пенсионер от 30-годишен и основната му работа е да се кара с жена си, да воюва със съседите и да гледа телевизия. Там са и двете му дъщери – едната бременна от пет години, но чакаща да роди след сватбата, а другата чакана и гледана като момче, по професия шофьор на тир.
Конфликтите са шумни, очевидни и безхитростни, достатъчно преувеличени да задържат вниманието час и половина. За това основна заслуга имат чудесните актьори. Валентин Танев е абсолютно единствения артист, способен да изиграе Радован или поне го играе така, че елиминира всяка конкуренция. Гергана Христова е толкова смешна и убедителна като съпругата му, сякаш е родена с пеньоар на баклавички и играе с цялото си тяло и лице дори когато няма реплики и никой не я гледа. Останалите актьори са също толкова ярки и убедителни, включително и прелитащия над сцената образ в бяло, като странен ангел. Присъствието му придава на историята някаква шагалова митологичност.
Всичко това е до болка познато, ясно, просто и затова леко безинтересно. Поетичните моменти не успяват да изведат историята до някакво ниво на абстрактност и тя си остава една леко старомодна балканска комедия с елементи на драма. Вярно е, че тези семейни разправии и панелни войни съществуват и до днес и всеки от публиката може да ги разпознае, само че какво от това? В огледалото на театъра ми се иска да видя нещо повече.
Comments